Една снимка от столичния квартал „Младост“ успя да събере в кадър нещо, за което иначе могат да се изпишат страници - автомобил върху тротоара, детска количка срещу него и пешеходец, който очевидно трябва да измисли как да продължи нататък.

Снимката е публикувана от Вяра Киселова във Facebook. Авторката не е написала дълго обяснение. Вероятно защото такова наистина не е необходимо.

„Ей така! Нямам какво друго да добавя“, пише тя.

И действително - трудно е да се добави нещо към кадъра. Автомобилът е качен върху тротоара и е оставен точно там, където би трябвало да преминават пешеходците. В същия кадър се вижда и детска количка. Контрастът е почти прекалено точен: от едната страна е човекът, който е решил, че трябва да намери място за автомобила си, а от другата - човекът, който трябва да намери място за себе си.

Разбира се, в големия град паркирането е трудно. Местата не стигат, кварталите са презастроени, автомобилите стават все повече, а инфраструктурата често изглежда така, сякаш последната кола в София е била продадена някъде през 1987 година. Всичко това е вярно.

Само че липсата на паркомясто не произвежда автоматично ново такова върху тротоара.

Това е онзи особен градски компромис, при който единият решава проблема си, като го премества на другия. Шофьорът вече няма грижа къде да остави автомобила. Майката с количката, човекът с бастун, възрастният, детето или човекът в инвалидна количка вече имат грижа откъде да минат.

И точно тук историята престава да бъде за един конкретен автомобил.

Защото подобни гледки отдавна не са екзотика в София. Те са симптом на странното разбиране, че тротоарът е свободна площ до момента, в който някой успее да качи четири гуми върху него. А пешеходецът - той все ще се промуши. Ще слезе на платното, ще заобиколи, ще вдигне количката, ще се свие. Нали е по-малък от автомобила.

Градът не става неудобен за пешеходците изведнъж. Става такъв автомобил по автомобил, тротоар по тротоар и с онова безобидно на пръв поглед „само тук ще я оставя“.

А после някой идва с детска количка.

И разбира защо „само тук“ всъщност е точно там, откъдето той трябва да мине.