Църквата чества паметта на на свети цар Борис-Михаил – покръстител на българите. Той е наречен равноапостолен светец, защото неговото дело в България и на Балканите може да се равнява на делото на първите апостоли.

На 2 май празнуват хората с имена производни на Борис и това е така, защото на този ден се чества паметта на свети цар Борис-Михаил – покръстител на българите, който е бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. От историята знаем, че Борис се покръства заедно с цялото си семейство и при кръщението приема името на Византийския император – Михаил. През 865 година в Христовата вяра били покръстени и всички българи. Цар Борис приел учението на Иисус с цялото си сърце и ревностно го следвал в личния си живот. Той изцяло се отдал на проповядването на Христовата вяра, като за тази цел дори се оттеглил от престола и станал монах, като оставил скиптъра на властта в ръцете на своя син Владимир. Недоволните боляри обаче подтикнали Владимир да върне отново езическата религия, но цар Борис бил готов на всичко, за да защитава християнството и потушил метежа. Знаем, че на престола този път поставил другия си син Симеон, който се оказал ревностен последовател на Христос. Именно по това време учениците на св. Кирил и св. Методий намират радушен прием у нас и България започва да се изгражда като религиозно-просветен център на Балканите и съответно се подготвя да преживее своя Златен век.

Цар Борис окончателно се връща в манастира и се отдава на пост, молитва и книжовна дейност и умира на 2 май през 906 г. Той е наречен равноапостолен светец, защото неговото дело в България и на Балканите може да се равнява на делото на първите апостоли. 

На този ден имен ден празнуват: Борис, Борислава, Боряна