Днес Българската православна църква чества Св. апостол Тома.

Той е един от дванадесетте апостоли, които били най-близки с Иисус Христос и след възкресението му разпространили христовата вяра по света.

Тома бил родом от Галатия. Той не присъствал с другите апостоли, когато възкръсналият Господ се явил пред тях. Тома не повярвал на разказите им за възкресението, заради което останал в историята с прозвището Неверни.

Той искал да се увери лично във възкресението и това станало на осмия ден, като Иисус лично му говорил и му показал раните от гвоздеите на ръцете и краката и от копието в ребрата.

След това Това проповядвал в Парта, Мидия и Индия. В един град обърнал във вярата царица Мигдония и сестра ѝ Терциада.

Хвърлен в тъмница, в огнена пещ – на нажежена желязна скара, останал невредим.

Поведен да бъде умъртвен вън от града, след него следвали новоповярвалите Азан и Сафот, висши сановници.

Апостолът ги благословил: Сафот поставил за свещеник, Азан – за дякон. Прободен с копие – починал. Мощите му били пренесени в Месопотамия, а на гроба му ставали чудеса.

Днес имен ден могат да празнуват носещите имената Тома, Томислав, Томислава. Името Тома идва от древния арамейски език, на който вероятно е говорел и самият Христос, и означава „близнак” или „двойник”.

Другата дата, на която църквата чества паметта на Св. апостол Тома е първата неделя след Великден, известна още като Томина неделя, когато Господ се явил пред учениците си.