"Когато Алексей Навални замина за Русия и когато, след може би 6 месеца общуване с него, той беше заключен и хвърлен в затвора, на мен този човек ми липсваше. Защото не бях срещал такъв оптимист, човек, който се интересуваше от всяка тема, който влизаше в най-малки подробности по теми, за които за първи път чува. Той искаше да знае всичко, да предвиди всичко, да помогне на всеки". Това заяви разследващият журналист Христо Грозев, който беше част от екипа на документалния филм „Навални”.
"Алексей беше човек, който се учеше всяка секунда и имаше възможност да говори с всекиго, без да се страхува да изразява своята позиция и да бъде политически некоректен. За него свободата на словото беше, може би, най-голямото абсолютно благо, към което човечеството трябва да се стреми", подчерта пред Нова Грозев.
