На осмата неделя след Великден (50 дни след Пасха) се чества християнският празник Петдесетница. Той се смята за рожден ден на Христовата църква, основана на земята чрез изпращането на Светия Дух.

Библейското събитие

По време на юдейския празник за Синайското законодателство в Йерусалим имало много поклонници. Дванадесетте апостоли и Божията майка били събрани на молитва в къщата от Тайната вечеря. Внезапно се чул шум като от силен вятър, който изпълнил къщата, а над главите на молещите се се явили пламъци, приличащи на огнени езици.

Това бил видимият знак за въздействието на Светия Дух. Изпълнени с него, учениците проговорили на непознати дотогава езици и получили сила да проповядват Христовото учение по света. След това събитие апостолите постановили то да се чества всяка година.

Понеделникът след Петдесетница е посветен на Пресветия и Животворящ Дух – източник на живота и всяка мъдрост.

Традиции и обичаи

Празничната литургия се слива с вечернята. В края ѝ свещеникът хвърля над вярващите осветена орехова шума (символ на Светия Дух). Листата се пазят у дома пред иконата до следващата година.

В България ореховите листа са с особено значение. Жените разстилат листата по църковния под, коленичат върху тях със затворени очи и вярват, че така чуват или виждат починалите си близки. След това носят листата на гробищата.

В някои региони се използва липа. Тя се слага в дома и хамбарите срещу молци и вредители, както и за здраве на стоката. При болест липовата шума се пали за кадене на болния.

Семейството се събира около празнична маса с нова покривка (за берекет). Сервират се месо, млечни продукти, компоти и плодове.