Каменен кораб, плаващ в небето? Това е невероятно мощната крепост Овеч СНИМКИ

 

 

Така започва разказът на телевизионният сценарист, водещ и продуцент Росен Петров, който както всички знаем, е силно изкушен от историята. Ето как описва той тази забележителна българска крепост:

 

Твърдина, която е изумителен сбор от въображението на природата и строителните умения на предците ни. Ето как пределно сухо и обективно я описват големите ни учени Димитър Ангелов и Борислав Чолпанов преди доста десетилетия:

 

„Крепостта е разположена на тераса, която се издига на 130 м. над околния терен, като от тях 30 м. са отвесни скали. Достъпна е само по един скален зъб, дълъг 50 м. и широк само 2 крачки. На скалния зъб има изкоп, дълбок 4–5 м. и широк 8–10 м. Над него бил спускан подвижен мост.”

 

От тези сухи цифри, може да ти настръхнат косите, дето ги нямам. Кой е издигнал това велико съоръжение, от което днес всъщност е запазено доста малко? Да започнем от там, че на същото плато са открити древни тракийски капища и скални гробници. Целият район е пълен със скални артефакти от праисторията и по-нови времена, така че хората, обитавали тези земи, със сигурност са познавали как да работят с камък. Нещо повече, те са почитали камъка. Като цяло академичната ни наука определя римляните като първите строители на тази непристъпна крепост. Съоръжението е призвано да пази империята от постоянно нахлуващите от север войнствени народи и племена и да бди над най-възможния подход към Константинопол. Крепост Овеч, Провадия била наречена Проват или Проватон, което ще рече „Овчата крепост”. Най-вероятно е получила това име заради многобройните стада, отглеждани в региона.

 

Според друга легенда обаче, крепостта се казвала така, защото била кръстена на могъщия овен от мита за „Златното руно”. Българското име, както знаем, е Овеч и по време на българските царства тя е от най-важните крепости в Източна България. Именно нашите преки предци я превръщат в още по-драстична цитадела, защото този път тя пазела не ромеите от българите, а българите от ромеите, които имали могъщ боен флот и винаги заплашвали да превземат Варна и да настъпят бързо към сърцето на тогавашната българка държава.

 

Колкото и да е странно, по иронията на съдбата крепостта е разрушена не от нашественик, а от съюзник и приятел на българите – прочутия и смел полско-унгарски крал Владислав Трети Варненчик, по време на неговия кръстоносен поход срещу османците през 1444 година. Неговите рицари, за жалост, буквално сриват това инженерно достижение почти до основи, защото се опасявали да имат в гръб такава твърдина, която врага може използва срещу тях, в случай, че бъде превзета.

 

Ако отидете днес на Крепост Овеч (обектът е уреден много добре), ще ви изуми и нещо друго. Крепостното плато е осеяно с кладенци, а един от тях е наречен Говорещия. Дълбок е цели 79 метра, все едно 25-етажен блок, изкопан в земята. Едно малко сравнение. Странната Царичина дупка, копана през 1990 година, за която всички сте чували, е изкоп от 15 метра. Това „овечко чудо” е дълбоко повече от пет пъти повече. Кой го е издълбал? Как е успял, без сонди или изкопни машини? Както ми каза един комшия с чувство за хумор, който беше виждал този кладенец: „Ей, тези в Овеч, все едно са имали някакво страшно канго за къртене. Само ток откъде са взимали?”

 

Според преданията, ако прошепнете желание в кладенеца, то се сбъдва. Ако се провикнете по-силно, ехото от дълбините на скалата ви отвръща сякаш с думи от древността. Някои от тях може да са на тракийски, други – на латински или гръцки, може да чуете и боен зов на полски, но над всичко ще дочувате българския ек на отминалата слава.