София ще почете с паметник един от най-успешните си градоначалници, инженер Иван Иванов. Столичният общински съвет одобри изграждането на монумента в памет на човека, чието десетгодишно управление оставя трайна следа в развитието на града. Предстои отливането на бронзовата фигура и поставянето ѝ до метростанция „Стадион Васил Левски“, на кръстовището на булевардите „Драган Цанков“ и „Евлоги и Христо Георгиеви“.

Инженер Иван Иванов остава в историята като един от най-забележителните управници на българската столица. В годините на неговото управление София преживява мащабна модернизация, която променя облика ѝ и полага основите на съвременната градска инфраструктура.

Начело на столицата повече от десетилетие, Иванов ръководи развитието ѝ с размах и далновидност. Под негово управление се подобряват водоснабдяването, транспортът и благоустройството, изграждат се обществени сгради и училища. Забележителното е, че голяма част от постигнатото се случва в години на политически сътресения и Втората световна война.

Историята на Иван Иванов обаче далеч не се изчерпва с кметския му мандат. Тя е белязана и от едно от най-големите инженерни постижения на България, Рилския водопровод.

Инженерът, който доведе водата на Рила до София

Иван Иванов е роден през 1891 г. в Сливен. През 1910 г. заминава за Германия, където започва да изучава хидроинженерно строителство в Мюнхенския технически университет.

След избухването на Балканската война се завръща в България и се включва като доброволец. Участва и в Междусъюзническата война, а през 1915 г. завършва инженерното си образование.

По време на Първата световна война ръководи строителството на железопътна линия в Македония. През 1920 г. се жени за германката Матилда, с която имат три дъщери.

Най-значимото му инженерно дело започва през следващото десетилетие. На 25 юли 1925 г. е публикуван закон за строителството на водопровода „Рила – София“, а Иван Иванов е назначен за директор на дирекцията, отговаряща за изграждането му.

Преди реализацията на проекта той посещава редица европейски държави, за да проучи техните водоснабдителни системи.

Строителството се извършва на два етапа. Първият обхваща участъка между Бистрица и София, завършен за по-малко от две години. На 24 октомври 1926 г. започва подаването на вода от реките Янчовска и Стара.

Вторият етап, започнал през 1928 г., свързва Бистрица с водоизточниците в Рила. До края на 1932 г. са изградени основните съоръжения, включително 16,1 километра тунели, 35 километра канали и още 35 километра железни тръбопроводи.

На 23 април 1933 г. Рилският водопровод е тържествено осветен край стадион „Юнак“.

Мащабното съоръжение осигурява на столицата достъп до чиста планинска вода и се превръща в едно от най-значимите инфраструктурни постижения за времето си.

За заслугите си Иван Иванов е удостоен с орден „За гражданска заслуга“ III степен. Тогавашният кмет на София генерал Владимир Вазов го нарича „Рилски“.

През 2026 г. се навършват 100 години от откриването на първата част от водопровода, който и днес има важна роля за водоснабдяването на столицата.

Десетилетие, което променя София

През 1934 г. Иван Иванов е назначен за кмет на София с царски указ. Начело на общината той предприема мащабни действия за модернизацията на града.

Подобрява работата на общинските служби, укрепва финансите и насочва усилията към дългосрочното градоустройство. С Мусмановия план се очертава нова перспектива за развитието на столицата.

Въвеждат се автобусният и тролейбусният транспорт, като първата тролейбусна линия свързва Горна баня и Княжево.

По време на управлението му са построени десет нови училища, две болници и три квартални общински бани. Изграждат се и важни обществени сгради.

Сред тях са сградите на Българската народна банка, Съдебната палата и Българското радио. Завършена е и сградата на Ректората на Софийския университет.

Полагат се усилия за благоустрояване на парковите пространства, подобряване на уличната инфраструктура и разширяване на комуналните услуги.

Иван Иванов разглежда София като единен градски организъм, в който водоснабдяването, канализацията и транспортът трябва да се развиват съгласувано. Именно този подход превръща управлението му в един от най-значимите периоди в историята на столицата.

От кметския кабинет до затвора

Съдбата на Иван Иванов претърпява драматичен обрат след политическите промени на 9 септември 1944 г.

Той е арестуван, като първоначално срещу него са повдигнати икономически, а впоследствие и политически обвинения.

На 21 април 1945 г. Народният съд го осъжда на доживотен строг тъмничен затвор и конфискация на цялото имущество. След обжалване наказанието е намалено на 15 години затвор.

На 9 декември 1946 г. Иван Иванов е помилван и освободен.

Въпреки преживяното държавата отново се нуждае от инженерните му познания. По нареждане на Георги Димитров правото му да работи по специалността е възстановено и той е включен в хидротехническото строителство.

През 1947 г. му е възложено ръководството на комисия за проучване, проектиране и изграждане на язовир „Искър“. При откриването на съоръжението обаче името му остава неспоменато.

Междувременно семейството му преживява тежки лишения. Иван Иванов, съпругата му и децата им са изгонени от собствения им дом на булевард „Евлоги Георгиев“ №45, а имуществото им е отнето в полза на държавата.

Инженерът е изключен и от Българската академия на науките.

В последните години от живота си страда от тежко заболяване, амиотрофична латерална склероза, което постепенно отнема способността му да се движи и говори.

Едва в началото на 60-те години на него и съпругата му е разрешено да обитават една стая в някогашния си дом.

Иван Иванов умира на 20 юни 1965 г. в София. Членството му в Българската академия на науките е възстановено посмъртно през 1991 г.

Как се стига до решението за паметника?

Идеята столицата да почете своя дългогодишен градоначалник с паметник има история, продължила повече от десетилетие.

Още през 2011 г. Столичният общински съвет взема решение за създаването на монумент и обявяването на конкурс за неговото изработване. Впоследствие са проведени няколко конкурса, но нито един не завършва с избор на изпълнител.

През 2026 г. въпросът отново влиза в дневния ред на общинските съветници.

Столичният общински съвет одобрява доклад, внесен от кмета Васил Терзиев, председателя на СОС и общински съветници от различни политически групи. Решението получава подкрепата на 49 съветници.

Монументът ще бъде поставен в района на метростанция „Стадион Васил Левски“, при пресечката на булевардите „Драган Цанков“ и „Евлоги и Христо Георгиеви“.

Предстои бронзовата фигура да бъде отлята и монтирана на определеното място.

Така повече от 90 години след началото на кметския му мандат София се подготвя да отдаде видима почит на човека, чиито инженерни проекти и управленски решения продължават да присъстват в ежедневието на столичани.