На 12 юли 1991 г. e приета Конституцията на България.
На тази дата през 1991 г. с подписите на 309 депутати от VІІ Велико Народно събрание е приета Конституцията на Р България. По-късно е подписана от още четирима депутати. Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото – политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя най-важните държавни органи: Народно събрание, Министерски съвет, Президент, съдебната система и органите на местното самоуправление. В нея са посочени принципите на демократичната избирателна система – общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, определени са формите на собственост – частна и публична (държавна и общинска), основните права и свободи на гражданите и основните задължения на гражданите, държавният герб и печат, химнът, знамето и столицата на България.
За действащата конституция на Република България, за основните механизми, чрез които конституцията може да еволюира без да се стига до приемане на нова конституция и в синхрон ли е тя с предизвикателствата на днешната действителност - разговаряме с доц. д-р Христо Паунов.
Доц. д-р Христо Паунов живее и работи в град Пловдив. Завършил е средното си образование в Образцова Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“. Висше образование по специалността „Право” завършва в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През 1999 г., след конкурс, започва работа в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски”, където преподава и сега в катедра „Публичноправни науки“. Защитил е дисертационен труд в Института за държавата и правото при Българската академия на науките и има придобита научна степен „доктор по право“. Доцент е по Конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
- Доц. Паунов, днес се навършват 31 години от приемането на действащата Конституция на Република България. Доколко тя е приложима и доколко законите й съответстват?
- На 12 юли 1991 г. Седмото Велико Народно събрание прие сегашната, 4-та поред след възстановяването на българската държавност, Конституция на Република България. Днес, 31 години по-късно, конституцията продължава да действа като пряко приложимо право. Нека да припомня, че нейните разпоредби имат непосредствено действие. Това е логично, нормално и този факт не бива да учудва никого, защото конституцията е основният и върховен закон в държавата. Това е едната страна на нейното двойно правно битие. А другата страна, това, което като че ли доста често забравяме, е че тя представлява и обществен договор, т.е. договор между свободни хора, които сключват помежду си споразумение за упражняване на властта в държавата. Казано по друг начин, народът се договаря с всеки гражданин и всеки гражданин се договаря с целокупния народ. Целта е всички да бъдат управлявани по определени закони, за общо добро. Ето защо всеки гражданин трябва да може по всяко време да намира подкрепа и защита в законите, които държавата създава. Учим нашите студенти, че конституцията е инструментът за контролирано упражняване на властта в държавата. А за съответствието на законите с конституцията следи специална юрисдикция. В България това е Конституционният съд, който през годините натрупа доста практика, а този факт сам по себе си е достатъчно показателен.
- В синхрон ли е Конституцията на РБ с предизвикателствата на днешната действителност?
- В съвременния конституционализъм се споделя разбирането, че действащият и основен закон трябва да живее в тясна близост с политическия и социалния живот на хората. И когато конституцията се адаптира съобразно с еволюцията на този политически и социален живот, тя има много повече шансове да живее продължително. Конституционните правила се създават, за да могат те да бъдат възможно най-дълго и успешно прилагани – това е стремежът на конституционния законодател. Но конституцията не е вечна – при нейното по-дълго прилагане периодично се поставя въпросът за нейното реформиране. Азбучно правило в демократичната държава е периодично да се проверява доколко основния закон отговаря на изискванията на днешния ден и на едно обозримо бъдеще. Еволюцията на конституцията е процес, който се извършва със средствата и механизмите, които са заложени в самия основен закон. Тази тема е с продължаваща актуалност, наложена от динамиката на обществено-политическия живот, както и от диманиката на конституционализма въобще.
- Кои са основните механизми, чрез които конституцията може да еволюира без да се стига до приемане на нова конституция?
- Конституцията на Република България залага, макар и неписано в прав текст на разбирането че тя трябва и може да евоюлира. Това е възможно да стане било чрез практиката на конституционната юрисдикция, било чрез ревизирането на основния закон. Говорейки обаче за промени в конституцията, всички ние трябва да имаме предвид, че тя съдържа в себе си материалнопрвани и процесуални гаранции за това, че промените в нея ще са в резултат на внимателна, професионална и компетентна преценка, базираща се на общоприемливи за представените в парламента политически сили решения, включително и на консенсус. Едновремевнно с това трябва да отбележим факта, че самата Конституция на Република България съдържа в себе си и редица защитни механизми, чрез които тя пази самата себе си. Тенденцията, която се наблюдава обаче е, че реформирането на Конституцията няма да спре като процес.
- Бихте ли казали на днешните политици: „Непротивоконституционстувателствувайте!“?
- Според мен, част от днешния политически елит не познава конституцията. Да, бих им го казал, бих им го повтарял дори често. Но на рождения ден на сега действащата българска конституция аз си спомням думите на един голам български общественик, много добър юрист и запален родолюбец – Гиньо Ганев, който за съжаление вече не е сред нас. Той казваше: „Да извикаме мощно, но и тихо като в храм: Да живее Конституцията!“.
- Какво послание бихте отправили в този ден?
- Често казвам на моите студенти нещо, което сега малко ще перифразирам по повод днешния ден: „Конституцията заслужава да бъде обичана!“.
