Ден преди Цветница, когато всички се радваме на хората с имена на цветя и им пожелаваме да им е цветно в душите, една цветна градинка в пловдивския квартал Кючук Париж беше безвъзвратно унищожена. Комшии от цял един вход на блок, намиращ се наблизо, рязаха, късаха, скубаха, тъпкаха, кършеха 30-годишни юки, млади дръвчета, декоративни керемидки… докато не остане нищо. Въоръжени с лопати, триони, количка и чували, чевръстите кючукпарижани обезобразиха едно красиво място, радващо очите, за да отворят място за… колите си.

Тази диващина, прикрита под благовидната дума „уборка”, предизвика възмущението на пловдивчанка, чийто дядо е създал и години наред, докато е жив, се е грижел за унищожената вече градинка, и тя попита съседите си защо го правят. Защо след като не са засадили едно цвете, един път не са направили уборка на зелените площи зад блока, а си хвърлят боклуците от терасите, защо опустошават нещо, създадено за красота?

Вместо отговор младата жена получава гребло в ръката от комшията Илия, а жена му Галя я изблъсква с тялото си. Пловдивчанката залита и стъпва на криво със счупения си крак, чийто гипс е махнат наскоро, но още ходи с патерица. Резултатът е навехната дясна глезенна става (на счупения преди това крак), травматичен оток около нея, контузия, кръвонасядания и охлузвания на дясната ръка…

Така накратко звучи тази срамна случка от Лазаровден. Пострадалата пловдивчанка се казва Д. Лазарова, която е фотограф и предостави на GlasNews.bg снимки и клипчета от кошмарната сцена. Още преди да я нападнат, когато вижда как градинката се унищожава, жената се обажда в полицията, откъдето изпращат екип на Първо РУ.

Дойдоха с ръце в джобовете. Не се представиха. Казвам им: Моля ви, вземете мерки - унищожиха градинката, Галя ме бутна и си нараних крака, мъжът й Илия ме удари с греблото. А единият от полицаите ми казва: „Ама вие няма да ми казвате какво да правя. Аз не ви се бъркам в каквото там работите. За това, че ви е налетял, ще говоря с него. Кой е той?” Отново с ръце в джобовете и абсолютно безразличие се насочи към Илия, говориха много кротко, не му поиска никакви документи, протоколи не писа. Нищо. След което ме посъветва да си извадя медицинско и да пусна жалба.

Не ме попитаха нито как ме е е ударил, нито добре ли съм - нищо. Реших да не губя време, защото така или иначе всичко беше унищожено. Прибрах родителите ми и отидох на Пещерско за медицинско. Днес бях и в Съдебна медицина. След това ще подам жалба. Интересно ми е издаден ли е изобщо протокол за случая, или всичко е покрито. Казах на полицаите да отидат до казана и да видят отсечените растения, торбите с керемиди и по-нежните цветя. Един от съседите, който редовно спира пред нашите гаражи с фирмения си бус, обеща пред полицаите, че няма да спира повече пред гаражите, но обяви, че ще спира върху градинката.

Така накратко звучи разказът на пловдивчанката, която очевидно скоро няма да хвърли патерицата. Защото харесва цветята, обича красивото и не може да се примири с мръсотията, боклуците и агресията.

Разбира се, историята има предистория. Целия разказ на пловдивчанката, както и причините за това 10 души да искат да затрият една цветна градинка, ще ви разкрием по-нататък. А дотогава – вижте как изглежда мястото в Кючука, където цветя и зеленина вече няма, затова пък боклуци и мизерия – колкото искаш:

Всичко се случи под "погледа" на Исус Христос... Прави добро, не унищожавай!