Това е дядо Съботин, той има постоянен дом, под стълбището на един панелен блок, в една малко и тъмно мазе. Щастлив е, че когато стане студено, тръбите за отопляне на кооперацията минават през неговия дом.

Дядо Съботин е родом от Враца, като млад среща любовта на живота си и заживяват заедно. Живеят заедно до средата на 90-те, когато съпругата на Съботин загива. И така вече повече от 25 години той живее в това мазе, плаща си редовно наема от 110 лева на месец, а с останалите пари се опитва да се прехранва.

Има дъщеря, там някъде във Враца, но се виждат рядко. Има и внуци, за тях си спомня със сълзи на очите. Празниците прекарва сам.

Казва, че за промяна е късно и не очаква нищо от живота. Надява се само да получи общинско жилище, но такова му е отказано. Има спънка, която не му дава право да ползва такова. На негово има се води къща във Враца, която е неподдържана и не става за живеене, твърди той.

Остават му 20 дни до пенсия, а парите вече са на превършване. Разчита на фейсбук групата “Защото сме хора“, които успяват да му осигурят храна, обикаля и по църквите, когато раздават храна.

Вижте тази хващаща за гърлото история във видеото: