На днешния 20 април Христо Проданов стана първият български алпинист, който успя да се изкачи на Еверест (8848 м). Атаката е извършена по един от най-трудните маршрути - Западния гребен, наричан "Жестокия път", а в 18:15 часа  Проданов достига до първенеца.

"Аз съм на върха, на върха съм — Христо!" - с тези думи споделя за успеха си на останалите участници във втората национална хималайска експедиция "Еверест-84", които се намират в базовия лагер.

Изкачва се до върха от базовия лагер за 33 дни - което е рекорд за този маршрут. Но експедицията му е белязана и от други постижения. Българскитя алпинист изкачва Еверест още през април, което е твърде рано за обичайните атаки на върха, и четвъртият човек, изкачил се сам.

Според негови близки, той е носел със себе си снимка на Васил Левски и шепа пръст от гроба на най-добрия си приятел - Йордан Зашев, загинал, затрупан от лавина под връх Ловница (Рила планина ) два месеца по-рано. Загубата разтърсва Проданов, който на погребението му казва:
"Ти даде живота си за, Еверест, обещавам ти, че ние ще бъдем на него, а с нас ще бъдеш и ти!" И той изпълнява обета си, без да знае, че това ще коства и неговия живот.
"Тук на върха няма нищо. Има само изградена малка пирамида от четири кислородни съветски бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам. Мъча се да отвържа знамето и да го взема със себе си, но не мога. Има тук едно малко парченце, ще взема него."- казва още по станцията Христо.

Престоят му на Еверест трае 33 минути. Фатално време за тази височина и този час. Оставя  камерата си, която бива открита на 9 май, и слиза по тъмно, по пътя, по който се е качил.

Но температурите рязко спадат и се разразява снежна буря. Налага се Христо да бивакува на открито, на височина 8700 метра. В "Зоната на смъртта", както алпинистите наричат височината над 8000 метра.

Цяла България със затаен дъх слуша последният разговор между Христо Проданов и радиста Стефан Калоянов:

"- Не съм далече, не съм далече...
- Ице, ти си голям мъж! Мъж си ти! Не заспивай, ти си българин! Не заспивай, всичко е ОК! Към тебе тичат хора! Хора тичат към теб! Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай! И не говори! Не го-во-ри!"

Към него с максимална скорост вървят Людмил Янков, Трифон Джамбазов и шерпът Ринджи. Людмил Янков катери "Жълтия пояс", но нощта го настига и е принуден да спре до там. Преодолял е 1400 метра денивелация с невероятна скорост, но губи четири от пръстите на ръцете си.
В 19.45 ч. на 21 април радиостанцията на Христо Проданов се чува за последен път.

Проданов постига заветната си цел, но загива по обратния път само ден след своя подвиг. Посмъртно е награден с орден „Герой на Народна Република България”, а за постижението му си спомнят и алпинисти и любители и до днес.

Пътят на Проданов към Хималаите започва в Карлово. Роден е в града на Левски на 24 февруари 1943 година. Завършва Висшия химико-технологически институт в София, а с алпинизъм се занимава още от юношеските си години.   Осъществил е многобройни изкачвания в планините в България, както и в Алпите, Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш и ... Хималаите.

По някои от последни му думи по радиостанцията се предполага, че тялото му се намира над Голямата сива кула, на около 8700 m.

  На 8 май върхът е изкачен от Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май – от Кирил Досков и Николай Петков, също по Западния гребен; те слизат по класическия маршрут по Югоизточния ръб, правейки траверс на масива (наричан понякога „Българският траверс“. След словенците и българите, никой алпинист не е минал по Западния гребен.

Снимка: Интернет, bfka.org