Пловдивчанинът Владимир Стрински, който живее и работи в Лос Анджелис, ще опита да събере клоните на родословното си дърво. Смята се, че неговият прапрадядо Георги Стрински през нощта на 6-и срещу 7.02.1872 г. (стар стил) сваля от бесилката Васил Левски и го погребва, като с канатите на каруцата прави своеобразен ковчег. Без да сподели с никого тайната за местонахождението на гроба, няколко дни по-късно той е убит от турци.
А Glas.bg в поредица материали показва народословното дърво със светлия лик на Апостола на свободата – вън от небивалиците, събирайки реалното и легендарното. Дължим го не само на него, а преди всичко на онези, които на 19 февруари с мълчалив поклон полагат цвете пред неговата памет.
***
Обирът на турската поща в Арабаконак би бил банално криминале по пътищата на Османската империя, ако разследването и последиците не опираха до здраво затегнатия възел на Източния въпрос.
Изследователите ревниво държат да подчертаят, че заседава не съд, а извънредна следствена комисия, упълномощена от Високата порта. Предателят Д. Общи, сам жертва на предателство, с апломб говори за мащаба на революционното движение, дори иска среща със султана, но властите нямат интерес от процес с широк обществен отзвук. Достатъчно е да бъдат ликвидирани „баш комитите“. Броят на арестуваните надвишава капацитета на софийския зандан, но са обесени само Д. Общи и Левски. А към Диарбекир поемат далеч не всички разследвани. С кончината на Апостола вътрешната революционна организация губи своя стратег. Това – на повърхността.
До появата на Левски българското освобождение зависи от чужди сили и държави - Сърбия, Румъния, Русия, Запада. Няколко чети се сражават и гинат пред погледа на стъписания и неподготвен народ. В пределите на империята българите съжителстват с 11 народности, балканските им съседи са постигнали пълен или частичен суверенитет със сериозна подкрепа отвън. Ясно е, че българите не биха могли сами да решат Източния въпрос, нито да сразят военно редовна армия, нито да пребродят джунглата на балканските националистически домогвания.
Раковски се лутал из лабиринтите на балканската политическа действителност, улавял се за „всяко благовремие“, хлопал по чужди врати за помощ. За да сервилничи пред сръбското правителство, Панайот Хитов агитира против четите на Ст. Караджа и Хаджи Димитър. През 1867 г. фракция на българската емиграция изпраща до султан Абдул Азис меморандум за дуалистична турско-българска монархия – нещо като Източна Австро-Унгария. Същата 1867 г. Гърция и Сърбия сключват таен съюз за подялба на българските земи.
В такава обстановка дейността на Апостола за бунт на целия народ, независим от външни сили, изглежда като порив на отчаян романтик, който не може да предизвика дори буря в чаша вода. Но когато се разкрива мащабът на революционната организация в поробена България, посланиците на Великите сили в Цариград бързат да уверят Високата порта, че при нужда техните правителства ще окажат военна помощ на империята срещу българския бунт. Следвайки интересите си, цели 200 години британската корона ще крепи западащата Османска империя. Руският интерес е да се стигне до контролиран от нея български суверенитет.
А Левски – сам воин, проповядва и цели нещо различно.
Почти век и половина след гибелта на Апостола не е изненада появата на заглавия като: „Заради българомразеца граф Игнатиев обесват Левски, отказал да е руски агент“. Вярно е , че в Цариград руски агент опитва да вербува Левски, като му предлага голяма сума пари срещу контрол над дейността му. Среща отказ, но едва ли точно това го отвежда до бесилото. Дни преди въжето и палача, на 25.01.1873 г., „вицеимператорът на Цариград“, както наричат граф Игнатиев, пише до канцлера Александър Горчаков: „Щастливият изход на софийската афера се дължи на умереността на великия везир, който този път, изглежда, е последвал нашите съвети.“
Български професор историк, чието лице е популярно от екрана на националната телевизия, твърди обратното: „Няма никакви доказателства за участие на Русия в процеса, нито за това, че граф Игнатиев е искал Левски да бъде осъден“. С документи не се спори. Ататюрк предава част от архива на Османската империя на немска фабрика като вторична суровина, но българското военно разузнаване успява да откачи вагона с документите, отнасящи се до България. Така личната кореспонденция на граф Игнатиев с османските власти не отива в небитието. По този въпрос има и други версии, доста по-обикновени.
Националният въпрос – възкресението на българската държавност, макар на около една пета от територията с преобладаващо българско население, бе решен с руското оръжие. Националният идеал – „Сите българи под едно небе“, частично, но успешно тръгна с неповлияно от външни сили съединение на Княжеството с Източна Румелия, защитено от шеметно победоносна сръбско-българска война.
При население по-малко от 4,5 милиона души, България събра 714 000 щика преди Балканската война – невиждана мобилизация на ресурса. Нататък залагането на Велика сила, дори на коалиция от Велики сили, се оказа злополучно. Нали Левски бе против това. Да, но на геостратегическата карта не можеш да оцелееш без съюзници. Цяло чудо е, че при турбуленциите на нашата история, все още имаме местенце в географията.
Защото, както забеляза Апостола: „Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме“.
Снимка: Добри Добрев. Левски в затвора, 1967
Следва продължение!
