Изморени, омаломощени, измръзнали, гладни, жадни, изнервени... Неспали повече от денонощие. Наблъскани като сардели - каква ти дистанция! С изсулени маски, непредпазващи никого. Омерзени - от сгрешени протоколи, от проблеми с машините, от неясноти... На ръба на силите си. Чувстващи се като кучета. Готови на всичко - дори да зарежат чувалите и да избягат.
Сещате ли се от къде е тази апокалиптична картина? Ясно откъде - от неотразимите СИК, които през последните два дни се превърнаха в мръсна дума. Десетки членове на въпросните секционни избирателни комисии декларираха по медиите - къде с гняв, къде със сълзи, че "повече никога" няма да си го причинят. Наистина ли? Предлагаме ви коментара на пловдивския адвокат - Тодор Кръстев, който разсъждава по темата:
"Горките членове на СИК /Секционни избирателни комисии/. На какви мъки и унижения в разрез с човешката природа са подложени. И защо си го причиняват всичко това, и то доброволно в крайна сметка. Заради тези пусти 150 лева хонорар ли е всичко. Май, да.
Печалната истина е, че за мнозинството от българите това не са малко пари, особено след една година на рестрикции, уволнения и фалити. Познавам немалко от тях в Пловдив. Повечето са или с някакъв дребен бизнес, безработни, пенсионери и студенти. Държавни служители почти няма. И тези 150 лева са си все пак нещо, какво да го увъртаме - някоя закъсала сметка ще се плати, или хладилника ще се понапълни. На детето джобните за месеца са това, в крайна сметка.
Такива са мотивите за участие в СИК на повечето. Е, как да не ги разбере човек. Мизерията ражда мизерия, но когато си изправен до стената, какво да правиш. Кълнат се сега по репортажите, че повече това няма да си го причинят. Но истината е, че ще го направят, защото нямат избор. Това е положението у нас."
Членове на СИК-ове в Пловдив зарязаха чували с бюлетини, издирват ги с полиция
Член на СИК припадна от умора в Пловдив. Как е във Варна и Бургас? СНИМКИ
