76 години след смъртта на цар Фердинанд - с гвардейски почести и под звуците на "Шуми Марица" той ще бъде погребан по-късно днес в криптата на двореца "Врана". Наричан "Създател на модерната българска държава", той е най-дълго управлявалият монарх в Третото българско царство, продължава да предизвиква противоречиви чувства и оценки.

Досега тленните му останки бяха положени в църквата "Свети Августин" в град Кобург. Желанието на българския владетел е да бъде погребан на наша земя. В двореца "Врана" тленните останки ще бъдат посрещнати от внука му - Симеон Сакскобургготски, който никога не е виждал дядо си.

На 26 февруари, нов стил, 1861 година, в двореца "Кобург" във Виена се ражда петото дете на генерал Август фон Кобург и принцеса Климентина - Фердинанд Заксин Кобур Гота - принц, бъдещ български княз, а впоследствие цар.

Принцът получава военно образование. Преди да дойде в България, изпълнява формално службата на подполковник от унгарските резервни войски. Противно на образованието си, Фердинанд е страстен изследовател на птиците и пеперудите. На крехката 18-годишна възраст става почетен член на Германското дружество на орнитолозите.

Пренасят у нас днес тленните останки на цар Фердинанд

На 25 юни 1887 г. Третото Велико Народно събрание избира Фердинанд за български княз. На 2 август той полага клетва и встъпва в длъжност. Той е само на 27 години, без какъвто и да е политически опит до този момент. В продължение на 10 години Фердинанд не е признат от никого, извън страната.

Въпреки вътрешнополитическата криза в България и международната изолация на страната, князът прегръща като своя националната кауза на българите.

На 22 септември 1908 г. България е провъзгласена за независима държава. Фердинанд получава титлата "Цар на българите", а страната постига дългоочаквания международен престиж. По време на 31-годишното управление на монарха, България бележи стопанско развитие и се модернизира във всички аспекти от живота, пише bgonair.

Години след обявяването на Независимостта, България влиза в буря от три войни: Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Политическият елит осъжда Фердинанд като единствен виновник за двете национални катастрофи заради своята свръхамбиция.