Криста Пайк, която оцеля след екзекуция чрез смъртоносна инжекция в САЩ, проговори за първи път след инцидента.

Осъдената за убийство е трябвало да бъде екзекутирана в Тенеси в сряда, 30 септември, но е оцеляла след два неуспешни опита. На 50-годишната са дадени две дози пентобарбитал - смъртоносно лекарство, използвано от американския щат при екзекуции. 

Върнаха в килията Криста Пайк след провалилата се екзекуция

В изявление, продиктувано на нейния юридически екип, тя казва:

„Преди един месец, на 30 септември, влязох в камерата за екзекуции в мъжкия затвор Ривърбенд, готова да умра. Бях се помирила. Бях казала на хората, които ме обичаха, подкрепяха и бяха до мен през годините, че съм им благодарна. Бях казала и на хората в стаята и на тези, които бяха там, за да станат свидетели на екзекуцията ми, че ги оставям с любяща доброта".

"Не бях обмисляла живота след онази нощ и съм дълбоко наранена от некомпетентността, която постави толкова много хора в това ужасно положение. Продължавам да мисля за семейството на моята жертва и ужасната болка и загуба, които са преживели."

„Възстановявам се и знам, че ставам по-силна. Но изцелението не е същото като това да си добре.“

„От онази нощ съм до голяма степен изолирана в медицинското отделение на затвора, далеч от други хора и човешките връзки, които означават толкова много за мен. Тази изолация носи своя собствена болка. Прекарах 28 години в изолация и голяма част от това, което изпитвам днес, е повторение на това състояние.“

„Търся смисъл в това, което ми се случи. Едно нещо, което ми даде сила, е изключителната любов и подкрепа, която получих от хора по целия свят. Смаяна съм от добротата и молитвите на хора, които познавам от години, и на напълно непознати, които никога не са ме срещали.“

„Да знам, че толкова много хора са ми скъпи, че ме виждат като човешко същество, чийто живот има значение, е нещо, което не мога да изразя напълно с думи. Смиряващо е и ме докосна по-дълбоко, отколкото мога да обясня.“

"Искам също да благодаря на първите реагиращи, лекарите, медицинските сестри и всички в болницата, които се грижеха за мен. Те се отнасяха с мен със състрадание, достойнство и уважение. Никога няма да забравя тяхната доброта. Искам също да благодаря на моите адвокати и на всички, които се бориха за мен, бяха до мен и отказаха да се откажат от мен."

„Не знам защо оцелях онази нощ. Не знам какво следва. В някои дни намирането на надежда е по-трудно от други. Засега се опитвам да се излекувам, ден за ден. И се държа за любовта и добротата на толкова много хора, които ми напомняха, че не съм сама.“