Стоян е във Facebook, Анатоли пазарува в Amazano, а пък Петко трябва да следи за киберсигурността на компанията, в която и тримата работят.
Един ден той не издържал и решил да забрани достъпа до определени сайтове, включително социалните мрежи.
Сред работодателите у нас вече е тренд да забраняват достъпа на служителите си до Facebook. Според тях ровенето там намалява работоспособността им и ги кара да губят представа за времето.
Според изчисленията всеки служител прекарвал неусетно по 1/4 от работното си време в лайкване и матене, вместо да работи върху поставените му задачи.
Вътрешната необходимост, която социалната мрежа е създала у всеки един от нас, непрекъснато да следи какво се случва с приятелите му, е основната причина за висенето в мрежата. Това е почти задължително за служители, които би трябвало да ползват компютрите си за пряка работа като например тестване на повредени коли или управление на кроячни машини.
Новият тренд е за ограничаване на социалните мрежи на служители, които са на дистанционна работа, защото в повечето случаи работодателят предоставял интернет достъпа и искал от доставчика такива рестрикции - освен социални мрежи настоявали за спиране на търговски сайтове, порно и прочие онлайн забавления.
Всъщност обаче доста компании забраняват мрежата не заради продуктивност.
"У нас трафикът на интернет на служителите в министерства е ограничен още от 2006 година. Тогава се оказа, че от Министерския съвет някой тегли филми от торент сайт, който се опитвахме да забраним", разказва пред "24 часа" шефът на отдел “Киберсигурност” в “Лев Инс” Явор Колев. По онова време той е началник на отдел “Киберпрестъпност” в ГДБОП.
Затова се наложило да се издаде заповед на тогавашния премиер Сергей Станишев, която да ограничава трафика в министерствата, а няколко месеца по-късно сайтът вече бил свален.
По онова време Facebook изобщо не бе популярен в България и работещите в институциите се разминали с тази забрана. Тя била въведена през 2013 г. PR-и обаче почнали да се оплакват, че не могат пълноценно да си вършат работата, затова им били дадени отделни компютри, които не са свързани с общата мрежа на ведомствата. Така например м.г. виетнамци хакнаха официалната страница на Въоръжените ни сили, след като пробиха акаунта на администратора на страницата. Те обаче не можаха да стигнат до никакви секретни данни, защото той ползвал отделен лаптоп с външен достъп до интернет.
От 2013 г. е и забраната за посещение на Facebook, както и редица други сайтове в съдебната система. Там служителите работят със секретни документи, СРС-та и други. Затова забраните са много строги, въвеждат се различни мерки. Сред тях дори влиза махането на портовете за зареждането на мобилните телефони от служебните компютри
Причината е, че ако двете устройства се свържат, системата може да бъде пробита през неограничения трафик на смартфона.
За това повечето работодатели налагат глоби при използване на Faceboo на работното място и от телефона. Сред причините са съмнения, че служителите си препращат файлове от телефона на служебния мейл например. Повечето компании в частния сектор пък използват уайърлес, който не е свързан към вътрешната мрежа. Така телефоните на служителите нямат връзка с базата данни.
Най-малко забрани за сайтове пък имат IT специалистите. При тях обаче също често Facebooк е забранен. Има дори случаи на отделен компютър, от който служителите влизат в социалната мрежа. Там е създаден профил, който участва в специални групи за взаимопомощ по компютърни въпроси.
И докато в България ограниченията са по-скоро изключение, в чужбина отдавна са стандарт. 54% от компаниите в световен мащаб имат наложени забрани за Facebook, Twitter, LinkedIn и дори Myspace. 19% пък ги позволяват, но единствено със служебни цели.
