Европейската шампионка в борбата Биляна Дудова гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+.
Тя заслужи приза за най-резултатната състезателка на първенството в Букурещ, след като не даде нито една точка на съперничките си, а женският ни национален тим по борба ликува с второ място в Европа след отвоювани 4 медала на шампионата на Стария континент в румънската столица.
Дудова е само на 21 години, но вече има три поредни европейски титли в 3 различни категории. Уникално постижение за родната борба, която, както добре е известно, е най-успешният наш спорт и има пребогата история от герои и рекорди.
- Здравей, Биляна! Позволи ли си някакви глезотии по време на празниците и въобще имаше ли почивка?
- Не, отново продължаваме с подготовката. На лагер сме в Сливен, не толкова тежък, но трябва да се поддържа форма, защото няма време за отпускане.
- Колелото пак се завъртя на бързи обороти. Разбрахме, че ще пътувате за лагер в Япония. Какви са първите ти впечатления от тази страна?
- Между 3 и 6 май ще пътуваме за Япония. Това ще бъде голяма стъпка напред за нас, защото отиваме при едни от най-добрите в света в женската борба – японките. Мисля, че ще се подготвим много добре за следващите състезания. Миналата година ми направи доста добро впечатление нашето посещение в Япония, тъй като бяхме посрещнати по изключително топъл начин. Навсякъде условията бяха страхотни, нищо не ни липсваше и се чувствахме като у дома си. Направихме доста добра подготовка и се надявам тази година отново да бъде така.
- Имаше ли много журналисти, както по състезанията, където по 30 представители на медиите вървят след всяка състезателка на Япония?
- Да, имаше журналисти, но не бяха толкова натрапчиви. Понякога, когато имахме срещи, ни правеха подаръци. Обърнаха ни изключително голямо внимание.
- Отминаха ли емоциите от първенството в Букурещ?
- Да, вече лека-полека отминава еуфорията. Беше изключително голяма емоция за мен като се прибрах тук и видях колко много хора съм зарадвала и съм ги накарала да се гордеят с мен. Беше огромно щастие, но вече всичко отминава. Отново се завърнах на тепиха и ме чака много труд.
- По десетобалната скала докъде достигна желанието ти за реванш срещу китайката Ронг на предстоящото през септември световно в Казахстан? Да припомним, че ти отстъпи след 3:3 и по-лоши показатели във финала в Будапеща…
- Да, беше голямо разочарование за мен там, но в крайна сметка обвиних себе си, защото аз съм най-големият виновник, че съм загубила от нея. Просто си казах, че ще тренирам така, че да не може съдиите да контролират схватките ми. Със сигурност все още не съм готова за световното първенство. Чака ни много дълга подготовка дотогава, но се надявам, че този път ще успея да победя безапелационно. Може би в момента съм готова някъде между 60 и 70 % за битката с нея.
- Кажи нещо за тази разходка в различните категории – 55, 57, 59 кг. Не си ли играеш с риска така и защо го правиш?
- Да, това е доста интересно за всички, но поради стекли се обстоятелства съм участвала в различни категории. Първата година все още не бях при жените, бях по-малка, но треньорите ми дадоха шанс, за което съм им благодарна. Участвах в тази категория, успях да се докажа и да взема златната титла. С всяка следваща година трябваше да я защитавам. На следващата година за 57 кг сама бях решила, че искам да участвам в тази категория. Радвам се много, че успях да докажа на хората, които бяха до мен, че съм взела правилно решение. Тази година също поради стекли се обстоятелства се сборих в горната категория. Изключително съм щастлива, че и при по-тежките доказах, че мога да ги победя.
- Олимпийската категория е 57 кг. Предполагам, че вече там ще акцентираш?
- Да, оттук занапред. Имах травма, която лекувах. Надявам се до един месец напълно да съм се възстановила и да мога да продължавам да се готвя. Наистина ще се стремя към кат. 57 кг. Очакват ни много тренировъчни лагери и турнири. След това ще се определи кой ще бъде участник на 57 кг от българските състезателки. Надявам се, че ще успея да се подготвя добре и аз да съм тази участничка, като се завърна в категорията си.
- Имаш ли проблеми в свалянето на килограми? Колко ти е рекордът за един ден? Използваш ли някакви тайни за бързо стопяване на килограмите?
- Много трудно – не. Преди съм имала проблеми, когато свалях повече. Сега свалям между 3 и 4 кг, когато участвам при 57-килограмовите. Просто се ограничавам от някои храни и течности. Зависи от тренировката, но когато си облека сауна-костюма, мога да сваля и около 2 кг.
- Родена си във Враца, учила си в Самоков, сега се състезаваш за клуб Юнак (Русе). Този клуб се подпомага финансово от легендата в борбата Валентин Йорданов и от приятели. Той ли те привлече там?
- Да, така се стекоха обстоятелствата, че съм била в много клубове в различни градове. Сега съм изключително благодарна за всичките ми успехи на Валентин Йорданов и всички хора покрай мен от клуба Юнак-Локомотив. Не мога да кажа, че нещо ми липсва. Осигурили са ми най-добрите условия, които мога да имам. Щастлива съм, че във всяко състезание им доказвам, че си заслужава това, което правят за мен. Чувствам се добре в Русе, където виждам, че също ме оцениха. Тази година ме направиха и спортист номер 1 на града. Чувствам се страхотно там и съм благодарна на всички хора, които ме подкрепят.
- В кариерата си имаш нещо като моето норвежко приключение – разкажи ни за скандинавския ти период…
- Да, преди години бях решила да се откажа от борбата. Беше още в началото, но един треньор Асен Куманов ме върна в залата. За първи път той ме направи републиканска шампионка. Но трябваше да замине за Норвегия, където да бъде треньор, поради финансови причини. Бяха ме харесали там, бяхме снимали клип как тренирам. Хората веднага искаха да отида там, да ме видят. Почти две години изкарах там – тренирах, живеех, ходех на училище, дори научих езика. Беше едно страхотно преживяване за мен, защото видях как живеят хората в една страна с най-висок стандарт в света. Беше изключително интересно.
- Имаше ли предложения да останеш в Норвегия да се състезаваш в тази страна?
- Бях много малка тогава и нямаше някакво конкретно предложение. Но хората определено искаха да остана, защото на всяко състезание взимах медали, трупах титли и ги мачках здраво. Но се завърнах в България и почти целогодишно трябваше да съм на лагери с националния отбор. Просто прекратих посещенията ми в Норвегия, защото нямах свободно време.
- Наистина ли знаеш норвежки език и за колко време го научи?
- Да, знам го, но вече лека-полека забравям някои неща, тъй като няма с кого да си комуникирам на норвежки. Понякога на състезанията, като се срещам с мои приятелки или приятели от Норвегия, си говорим, но малко съм го позабравила.
- Какво казваш на тези, които твърдят, че борбата не е за жени?
- Аз не деля спорта на мъжки и женски. Според мен всеки има собствено желание. Аз например се чувствам страхотно в този спорт. Смятам, че имам такива качества за точно този спорт.
- Сега си трикратна европейска шампионка, но вярно ли е, че на първото си състезание при девойките се класираш последна от три състезателки в категорията?
- Да, беше на един турнир в Самоков. От три състезателки станах трета и беше много забавно. Но с всяко следващо състезание имах по-голям хъс за победа.
- Преди борбата се пробваш в каратето – защо не продължи? Твърдят, че си имала много силни умения с краката.
- Като бях малка опитах, но само за един месец. Наистина бях усъвършенствала една техника с краката, но просто не ми допадна. Разбрах, че не е моят спорт и не продължих.
- Как попадна в залата по борба? Звучи невероятно, но някъде прочетох, че първият ти спаринг-партньор в тренировките е бил Кирил Милов, настоящият вицешампион на света и на Европа при 97-килограмовите в класическия стил. Истина ли е това?
- Да. Чичо ми има много познати борци и треньори. Заведе ме в залата и ми каза, че ако ми хареса, ще продължа. Естествено, още от първия път треньорът ме хареса. Каза: „Супер си, точно за този спорт!“ На мен също много ми допадна. Наистина за пръв път тренирахме с Кирил Милов. Дори той ми го напомни миналата година като бяхме на световното първенство. Спомням си колко бяхме малки. Сега чувството да сме рамо до рамо и сред най-добрите в света е изключително.
- Твои съотборнички те издадоха, че описваш всяка твоя тренировка в тетрадка. Така ли е наистина и колко натрупа вече?
- Вече имам три такива тетрадки. Записвам си всяка една тренировка, всеки един лагер къде е, какви победи имам в състезанията, как съм спечелила и как съм загубила. По-важните неща си ги отбелязвам и понякога си ги поглеждам. Припомням си какво трябва да правя и какво не.
- На 21 години си, но да не мислиш още отсега за треньорска кариера?
- Не, все още не мисля за треньорска кариера. В момента съм студентка в Югозападния университет „Треньорски профил“. Но знае ли се? Защо пък след време да не съм и треньор по борба?
- Тетрадките водят в тази посока.
- Може да са ми от помощ някой ден.
- Повечето спортисти имат ритуали преди състезание – при теб как е?
- Аз също имам такива ритуали. Винаги си нося някои неща, които ми носят късмет. Мога да разкрия, че винаги се боря с чорапи на БФ Борба и със знамето на България.
- Разбрахме, че хобито ти са танците…
- Да, още от много малка няколко години се занимавах с различни видове танци. Най-вече ми допадат народните танци. Но колкото повече пораствам, все по-напрегнато е ежедневието ми. Вглъбила съм се само в борбата и моите цели. Нямам много свободно време да се занимавам с танци, за жалост. Но наистина това е едно от моите хобита – народните танци.
- Казват, че си сантиментална и склонна да помагаш дори на непознати хора – така ли е?
- Да, обичам да помагам на хората с каквото мога. Знам какво е да нямаш и какво е когато имаш. Затова винаги, когато мога да помогна, просто се отдавам на човека, който има нужда от помощ. Вярвам, че доброто се връща винаги.
- Дала си кецове за борба на непознато момиче…
- Да, миналата година едно момиче се свърза с мен по Интернет и ме пита откъде да си купи „борцовки“. Просто реших, че ще направя един жест. Спомних си в началото, като започнах да тренирам, че нямах възможност за кецове за борба. Тренирах с гуменки, както всеки един малък борец, без значение момиче или момче. Просто реших да направя един жест на това дете и да се зарадва.
- Имаш малко загуби, но бързо ли ги забравяш или ти влияят?
- Влияят ми много загубите, много трудно ги преживявам. Просто не обичам да губя, без значение дали на тепиха или на тренировка, когато играем баскетбол или футбол. Не се примирявам със загубите.
- Какво най-много те мотивира в спорта и въобще в живота, който е една голяма борба?
- Най-много ме мотивира това, че съм си поставила цел. Аз се боря за моята починала майка. Всяка една титла и всеки един медал посвещавам на нея.
- Каква е атмосферата в националния отбор днес? Колко опасно става за обстановката, когато половин дузина свръх амбициозни шампионки са в залата? Как се оправяте, все пак българската борба стана втора в Европа?
- Не е лесно, но с повечето момичета, да не кажа с всички, сме израснали и вече повече от 7-8 години сме заедно по лагери. Свикнали сме една с друга. Всяка знае целта си и си я преследва. Тренираме заедно, помагаме си с каквото можем. Всяка се труди изключително много и ето го и резултата. Когато се е трудила всяка, взимаме медалите, а в крайна сметка спечелихме и тази отборна награда.
- Изглеждахте като много силен колектив. Противно на очакванията, че с толкова свръх амбициозни жени ще има проблемна обстановка, но явно не е така…
- Понякога има разногласия, но това е за кратко. Вече сме големи и знаем какво искаме. Всеки си гледа неговото и да си помагаме с каквото можем.
- Разкажи нещо за конкурентките – защо японките са най-силни? Какво прави силни украинките, скандинавките? Защо Франция отстъпва?
- Винаги и аз съм се чудила защо японките са толкова добри. Като цяло като отбор са много добри. Примерно от 10 състезателки са правели по 8-9, дори 10 шампионки. Като отидохме там, разбрах за какво става въпрос. Просто видях, че имат изключителна дисциплина, техен стил на борба и най-важното – изключителна конкуренция. Бяхме в един малък град, отидохме в 4-5 училища и университети. На всяко място имаше зала по борба, а във всяка зала по много състезатели. Имат огромна конкуренция в самата страна. Мисля, че това ги прави толкова успешни. За украинките някой от нашите треньори беше попитал техния треньор: „Как сте толкова добри?“ А отговорът беше: „Тренировки и работа.“ Това е ключът към успеха и според мен.
- Какво си забраняваш заради спорта? Пазиш ли се от нещо?
- Честно казано, не си забранявам нищо. Най-вече внимавам какви медикаменти приемам, тъй като непрекъснато имаме допинг контрол. Може без да искаш и случайно да излезе нещо от лекарство. Например, ако имаш хрема и нещо си настинал, не може да приемаш всеки един вид лекарство.
- Имаш ли планове за личен живот, за семейство или на 21 години това е скандално рано?
- Все още ми е много рано, но си мечтая някой ден да имам собствено семейство.
- Колко е дълъг списъкът с мечтите ти?
- Дълъг е дотолкова, че на първо място засега съм си поставила за цел да взема световна и олимпийска титла.
- А докога се виждаш на тепиха? Вече определиха, че олимпиадата през 2028 г. ще бъде в Лос Анджелис…
- Не знам докога се виждам на тепиха, но определено все още е много рано да го кажа това нещо. Просто се надявам да бъда здрава и да мога да тренирам. Да нямам травми, които да ме изкарват от строя за по-дълго време. Защо пък да не участвам на още една-две олимпиади?