Мило тържество събра много бивши учители, самодейци и общественици от Ценово, на което отбелязаха 80-годишния юбилей на Денка Филипова.

Залата на Центъра за пълнолетни лица с увреждания се оказа тясна, за да побере многото желаещи да поздравят юбилярката. Сред гостите беше и кметът на община Ценово д-р Петър Петров.

„Ще празнувам рождения си ден на няколко порции. Сега с приятели и познати, а в края на януари ще се съберем заедно с децата и внуците, които от години работят и живеят в Будапеща“, сподели жената. Макар и на години, младежкият дух и ентусиазъм продължават да живеят и я крепят. Денка Филипова е и един от основните мотори за създаването на Дневния център. Социалната институция вече пета година се е превърнала във втори дом не само за нея, но и за още десетина жители на Ценово. Тук всеки ден те се събират, за да обменят новините от България и света. Жените споделят радости и болки, редовно се наслаждават на домашно приготвените сладки и баници, но и на постигнатото в различните ателиета по трудова терапия.

Всеки един от потребителите е пренесъл в център част от своето хоби – да рисуват, да бродират, да моделират, да изработват картини с отпадъчни материали. Заедно с медицинския терапевт два пъти в годината жените посещават най-добрите балнеосанаториуми в страната. Дамите с широки усмивки и големи сърца не пропускат да участват в конкурси и фестивали на хората с увреждания. Ценовки са редовни зрители на театрални постановки в Русе и Търново, рядко пропускат концерти и изложби.

Кадрите от филма на живота на Денка Филипова се изнизват  като на каданс през незабравимите й спомени. Ненавършила още четиринадесет години младото момиче напуска родното село Волово и се отправя към Русе, за да постъпи в Педагогическото училище. След като завършва обучението с отлична диплома обучението си Денка е разпределена като дружинен ръководител в училището в село Белцов. И оттук насетне животът й изцяло е свързан само с децата и класната стая в община Ценово. Тя с удоволствие си спомня, че и работата с родителите е доставяло огромно удоволствие. Вечно усмихнатата жена и досега пази списъци на учениците от всички класове. И сега след много години почти не минава ден без да й се обадят по телефона по няколко от нейните възпитаници. А сърдечното и признателно „Благодаря ти, учителко“ сгрява най-много душата и сърцето на Денка Филипова. Повече от 500 момичетата и момчета са направили първите си стъпки в училище под нейно ръководство и напътствия. И всички те са успели да се реализират успешно в професията и живота. От Ценово са излезли доктори,, инженери, пилоти, техници… И всички те си спомнят за своята учителка с добро и много любов, защото неведнъж тя им е държала пръстите на ръцете да изписват буквите, научила ги е на четмо и писмо. Просто им е давала знания, които да използват в живота.

А най-важното за Денка Филипова и досега си остава любовта към Родината. През последните години й става много болно като наблюдава как класните стаи постоянно опустяват и се изпразват. „Имаме традиция с бивши учителки да гостуваме на първия учебен ден в училището. Няма ги вече пълните стаи, липсва детската глъч. Няма да спра да твърдя, че образованието е най-важната част за развитието на човека“, споделя бившата учителка. „Вярно е, че през годините е имало и немалко трудности и конфликти. Но те винаги са намирали правилното решение, защото са били в интерес на работата“, оживяват един след друг спомените в съзнанието на жената. Преди години, особено сред учителите, е имало негласна и много оспорвана надпревара  всеки да се сравнява с най-добрите, за да достига до нови върхове в професията. Редовно са се провеждали открити уроци и четения с повечето от педагозите от региона, обменяли са опит, всеки е получавал необходимата методическа помощ.  Няколко пъти са й предлагали друга работа, но любовта към професията надделява. В класната стая между децата Денка Филипова се чувства най-уверена и спокойна.   

Според дългогодишната учителка най-трудно се изгражда умението  да съчетаеш и балансираш работата с домашните задължения. Заедно със съпруга си Стефан, който бивш председател на Районната потребителна кооперация, сами са се справяли с всички предизвикателства в живота – построяването на къщата, отглеждането на децата, постоянно да поддържат на висота професионалната квалификация.  В продължение на десетки години тя никога не е загърбвала обществените ангажименти и участието в самодейните състави към читалището. Макар и на 80 години, Денка Филипова задължително продължава да чете по няколко вестника и художествена литература всеки ден, не спира да се интересува от актуалните събития в обществено политическия живот в общината, има активна позиция по най-важните делнични теми.

Юбилярката не скрива, че съдбата неведнъж й е поднасяла неприятни изненади. Един от най-трудните моменти, който изживяла бил, когато синът  й заявил, че заминава да учи в Будапеща. В унгарската столица по-късно той се оженил и намерил подходяща работа. Сега баба Денка и дядо Стефан се радват на трима внуци - две момичета и момче, които отлично познават българския език и литература. Тази година двамата възрастни са поканени да присъстват на абитуриентския бал на най-малкото внуче. Колкото и да е трудно, човек свиква и се примирява с нещата от живота. Макар и на възраст двамата не спират да пътуват между Ценово и Будапеща.  Всяка година през зимата тя и Стефан задължително гостуват за около месец в Будапеща, а през лятото цялото семейство на Светлозар идва на почивка в България. Дъщерята Емилия след като завършва Стопанската академия в Свищов решава да не е далеч от родителите си и работи в Бюрото по труда.

Тържеството протече с много положителни емоции и немалко сълзи от радост. Спомените сякаш оживяваха един след друг от топлите думи на признателност. И така в продължение на няколко часа с музика и настроение. А на изпроводяк Денка Филипова се обърна към всички с пожеланието да не спират да раздават обич, да вярват в доброто и да не престават да се борят за повече щастие.