Чуждите моряци в пристанище Русе – жени, валута, контрабанда

Държавна сигурност срещу русенските моряци

Kонтрабандата по корабите на БРП и връзките на наши моряци зад граница създавали грижи на ДС-Русе по времето на социализма, разкриват разсекретените архиви

Корабът „София“ на рейс по Горен Дунав.

Русе, като важно международно пристанище на Дунава, е бил врата към свободния свят дори по времето на комунизма. В града акостират кораби от Западна Европа, а наши пътуват нагоре по реката до „капиталистическите“ Австрия и Германия.

Пристанището, както и плавателните съдове и екипажите им, разбираемо са представлявали особен интерес за тайните служби на комунистическия режим у нас. Как Държавна сигурност – Русе е следила изкъсо моряците, разкрива един неин 28-страничен доклад за оперативната обстановка през 1979-1980 г. по линия „Воден транспорт“. Този документ беше разсекретен наскоро от Комисията по досиетата и „ФРОНТАЛНО“ го публикува в неговия пълен текст по-долу.

Очите и ушите на ДС-Русе, както навсякъде другаде, са били и в Параходство БРП, Пристанищния комплекс, Управлението за проучване на плавателния път по река Дунав /УППД/, „Инфлот“, Държавната инспекция по корабоплаване и корабен регистър и в Дунавския драгажен флот.

Най-голямото предприятие е „Българско речно плаване“ /БРП/, което в посочения период наброяло 1 830 души персонал. От тях, пътуващите зад граница по Горен Дунав до капиталистическите страни, са били около 700 души, сочи справката на Държавна сигурност – Русе. А тези, пътуващи по Долен Дунав до Румъния и СССР – около 600.

Бегълци, „изменници на Родината“, „вражеска емиграция“

Днес, когато границите на обединена Европа са отворени и България е част от ЕС, пътуването до западните страни е въпрос на свободен избор. Но за по-младите ни читатели е редно да обясним, че по времето на комунистическия режим такива възможности, или по-точно привилегии, имаха само малцина наши сънародници.

Освен отбрани функционери на БКП и дипломати, на Запад пътуваха още шофьори от международния транспорт, моряци, пилоти и стюардеси, търговски представители и други служебно ангажирани зад граница лица. Т.нар. „Народна република“ България издаваше несъществуващите днес „изходни визи“, с които разрешаваше само на отделни нейни граждани да я напускат и то след като преди това са били добре проучени за благонадеждност и лоялност към режима.

Рискът от това, някой от напускащите „комунистическия рай“ за служебна командировка в Западна Европа да реши да остане там и да не се завърне, винаги е съществувал по време на цялото управление на БКП. Държавна сигурност е имала задачата да проучва добре тези хора и да ги държи под око посредством създадената агентурна мрежа – в случая със свои агенти и дребни доносници в самите екипажи на БРП.

На онези моряци, които не са вдъхвали доверие на органите на тайните служби и се е смятало, че могат да бъдат потенциални бегълци, им е било забранявано да работят в БРП и са били преназначавани в Дунавския драгажен флот /ДДФ/, посочва в доклада си ДС-Русе. Плавателните съдове на ДДФ са действали само в българския участък на реката.

Въведена е била практиката новопостъпилите моряци в БРП да бъдат пращани първо на работа по Долен Дунав до Румъния и СССР, за да бъдат подложени на изпитание и наблюдение от страна на агентите на ДС. И едва след като демонстрират благонадеждност, са им разрешавали рейсове до Западна Европа.

Друг важен момент, тревожещ органите на ДС, е бил досегът на екипажите на БРП до наши сънародници-емигранти в Австрия и Германия, които са били враждебно настроени към комунистическата власт в „народната република“. Избягалите нелегално на Запад са наричани от ДС „изменници на Родината“, а тези от тях, имащи негативно отношение към властта на БКП – „вражеска емиграция“. Не са един и два случаите, посочени в документа, в които агентите на ДС-Русе донасят за контакти на нашите моряци с такива лица в пристанищата по Горен Дунав.

Районът на „Мексикоплац“ във Виена е бил място за срещи и търговия между българските моряци и нашите емигранти в Австрия през 70-те и 80-те години на миналия век.

„Вражеската емиграция“ е била съсредоточена главно във Виена /Австрия/ и в Регенсбург /ФРГ/, посочва ДС. В доклада са дадени конкретни примери за контакти между „изменници на Родината“ и наши моряци от БРП. Според написаното, български емигранти в Австрия и Германия са предлагали морална и материална помощ на онези членове от екипажите, които решат да останат да живеят на Запад.

Посочен е и случай, в който на агент „Сашо“ от самата Държавна сигурност му е било предложено „невъзвращество“ от страна на наш емигрант в Регенсбург. Подобна „оферта“ е получил и агент „Александров“ във Виена. И двамата са били членове на екипажите на наши кораби.

Средите на „вражеската емиграция“ са правили опити да изпращат в България по моряците от БРП пропагандни материали срещу комунистическия режим. Описан е случай, когато подобна литература е предлагана от неподозиращ наш сънародник във Виена на моряците-агенти от русенското ДС „Илиян“, „Чайкин“ и „Марков“.

Други наши емигранти в Австрия и Германия пък са търсили контакти с нашите моряци с цел да изпратят по тях съобщения или подаръци до семействата и близките си в България, свидетелства още докладът на ДС-Русе.

Инструктажи, агентура, доверени лица

Как органите на тайните служби са противодействали на тези прояви? С постоянно обучение и инструктажи на екипажите как да реагират в определени ситуации, когато са на Запад, и с целенасочена работа за ограничаване на контактите им със западни граждани и „вражески емигранти“. Освен това, ДС-Русе вербува за свои агенти членове на самите екипажи, които имат за цел да докладват нарушенията и да предотвратяват нежелани постъпки на колегите си.

В западно направление на корабите на БРП са работили 12 агенти на русенската Държавна сигурност, а на шлеповете на същото параходство – 6 агенти, сочи справката за 1979-1980 г. В източна посока, по Долен Дунав, в екипажите на корабите са действали 8 агенти. Освен агентите, сред екипажите е имало и 20 „доверени лица“ – това са дребни доносници, снабдявали Държавна сигурност с ценни данни и информация за поведението и намеренията на колегите си.

Контрабандата на валута и луксозни стоки

Основният проблем пред органите на Държавна сигурност е бил противодействието на контрабандата на валута и стоки по корабите на БРП. Тя се осъществявала от самите моряци, с цел припечелване на допълнителни доходи в онези мизерни години. Стига се дотам, че през 1979 г. ДС поставя открито въпроса на вниманието на Окръжния комитет на БКП в Русе, тъй като валутно-контрабандната дейност придобива масов характер и практически излиза извън контрола на службите. Нещо повече, установило се е, че дори някои от самите агенти на ДС сред корабните екипажи вземат активно участие в контрабандата.

Желаните западни стоки по времето на социализма бяха налични само срещу валута в магазините на „Кореком“ или на „черния пазар“, доставени контрабандно от чужбина.

През 1980 г. за подобни нарушения от плавателните състави на БРП са били отстранени 17 души, а към други 180 е била приложена „профилактика“ с беседа. В опит да противодействат на контрабандата, през 1979-1980 г. са били извършени масирани проверки на корабите и шлеповете. Граничните и митническите служители установили специални скривалища в плавателните съдове. Точните места на тайниците били посочени от оперативен работник на Държавна сигурност. Така митничарите заловили крупни количества стоки, като за пример в документа на ДС-Русе са посочени 2 000 хавлиени кърпи и 484 електронни часовници.

Ако днес, за да си купиш дънково яке, чифт джинси, зимни ботуши, кожено палто, модна тениска, хавлиена кърпа, скъп парфюм, часовник, бутилка уиски, класни цигари, хубава детска играчка, шоколадово яйце, албум с най-новите музикални хитове, видео филм, музикален плейър, луксозно списание и т.н. е нужно само да прескочиш до близкия мол, то в годините на комунистическа България това беше невъзможно. Не само защото тогава нямаше молове, но и защото в търговската мрежа такива качествени западни стоки просто не съществуваха.

Гражданите на „социалистическата ни Родина“ трябваше да притежават твърда валута (американски долари или западногермански марки), за да могат да си купят с нея подобни стоки от специални магазини, наречени „Кореком“. Другата възможност беше да имат познати или познати на познати, които пътуват зад граница – шофьори, моряци, пилоти, стюардеси… Контрабандата на тези търсени стоки бе своеобразен патент на тези професии по времето на социализма в България.

Контрабандни схеми и канали

Заедно с контрабандните стоки, по корабите на БРП в България пристигаше нелегално и превърналото се в любимо на социалистическите жени западногерманско списание „Neckermann“.

Държавна сигурност в Русе наблюдава и регистрира тези процеси по отношение на корабите и шлеповете на БРП. Схемата е била следната. Към Австрия и Германия моряците носят нелегално предимно цигари и алкохол (коняк и шампанско), които пласират там срещу западногермански марки или австрийски шилинги. Цигарите са се изнасяли от моряците поединично от България или са се закупували колективно от Велико Градище в Югославия, след което са били препродавали на Запад с голяма печалба. Основните места на алъш-вериша били известният търговски район на „Мексикоплац“ във Виена и складовете за употребявани вещи в Регенсбург.

Със спечелените пари от продажбата на цигарите и алкохола, както и с валутата, изнесена тайно от тях от България, моряците закупували споменатите като пример по-горе луксозни и дефицитни за тогавашна България стоки. Тези стоки са се укривали в специални тайници на корабите и са се докарвали в България за пласиране по частни пътища на „черния пазар“.

Интересен момент е, че една част от тези стоки, според ДС-Русе, са били претоварвани впоследствие на други кораби на БРП и са били пращани по Долен Дунав за пласмент в „братския Съветски съюз“. Руснаците са търсели предимно хавлиени кърпи за глава, дънки и обувки, става ясно от написаното в доклада.

Разбира се, незаконната контрабанда на валута и стоки по Дунава не е била обект на интерес и преследване само от страна на българските власти. ДС-Русе информира за заловени наши екипажи на германска и австрийска територия с повдигнати обвинения за контрабанда. През октомври 1980 г. 11 члена от екипажа на наш моторен кораб и двама моряци от шлеп 9190047 са били арестувани и разпитани от митничарите на пристанището във Виена, като за нарушенията са им били наложени парични глоби.

„Маневри“ на Ломското пристанище

Обратно на българска територия, ДС също отчита успехи с контрабандата. Но голям проблем за органите е, че митническите проверки на корабите по Горен Дунав се извършват основно на пристанището в Лом. ДС докладва, че част от митническите служители там „проявяват ниска взискателност при проверките“ или са „обвързани с някои от моряците“. Иначе казано, ломските митничари са били в схемата.

При пристигането на нашите кораби от рейсове в Германия и Австрия на самото пристанище или в района на град Лом агентите на ДС наблюдавали струпване на автомобили с регистрационни номера от различни краища на България. Още там контрабандните стоки се претоварвали и поемали към вътрешността на страната. Поради тази причина опитите за контра контролни проверки на митницата в Русе не давали резултати.

Пристанището в Лом, според Държавна сигурност, е било порталът за контрабандните западни стоки на родния „черен пазар“ по времето на комунизма.

Чуждите моряци в пристанище Русе – жени, валута, контрабанда

Русе, заради местоположението си, винаги е бил със статут на международно пристанище и поради тази причина е бил обект на посещение от чужди плавателни съдове и екипажите им. Напълно естествено за онези години е било Държавна сигурност да държи под око присъствието на чуждестранни граждани на територията на града. Според доклада, в периода 1979-1980 г. Русе е бил посетен от 20 моряци от ФРГ, 320 от Австрия и 6 260 от Югославия, определяни от комунистическия режим като „вражески страни“.

Основните „престъпления“ на чуждите моряци в Русе са били създаването и поддържането на интимни връзки със студентки от университета в града и приемането на български гражданки на борда на корабите с цел интимни контакти. Към това Държавна сигурност добавя и извършването на валутни нарушения и контрабанда.

Агентурата донася, че в отделни случаи югославските моряци напускат града и се отправят към вътрешността на страната с различни цели (най-вече търговия), след което пресрещат и се качват на корабите си от пристанището в Лом.

„Вражеският контингент“ във водния транспорт по Дунава

Освен външни врагове, в лицето на „изменниците на Родината“ и на „вражеската емиграция“, комунистическият режим в България имаше и вътрешни врагове – т.нар. „вражески контингент“. Репресирани от комунистите лица, за които се казваше, че са „засегнати от мероприятията на народната власт“ – бивши опозиционни лидери и активисти на забранените партии, царски офицери, полицаи, търговци, индустриалци и други попадаха в тази категория на „бившите хора“. Към „вражеския контингент“ се числяха и техните синове и дъщери, имащи враждебно отношение към социалистическия строй в България.

Всички тези „оперативно интересни лица“ се се водили на специален отчет от страна на ДС-Русе и са били следени изкъсо за „несоциалистически прояви“. Естествено, на тези хора не е било разрешавано да пътуват по Горен Дунав до Австрия и Германия, както сочи приложената справка. Споменати са специално имената на Александър Василев, Николай Колев, Евгени Василев и Васил Петров като „неблагонадеждни“ поради своя „социален произход“.

Катастрофи и аварии

Докладът на ДС-Русе посочва редица случаи на катастрофи на наши кораби в български и чужди териториални води. Както е видно от справката, става дума за сериозни материални щети, чийто общ размер за двете години – 1979 и 1980 г. – надхвърля колосалната за това време сума от 340 000 лв. Най-голям интерес буди катастрофата на шлеп 910048, който ударил моста в германския град Щраубинг, тъй като товарът му се оказал с по-голяма височина от самия мост.

Стачни действия в „Пристанищен комплекс“

Без да се дават допълнителни подробности, в доклада на ДС-Русе се споменава за проблеми с настроенията сред работниците в „Пристанищен комплекс“. Очевидно става дума за ниско заплащане на труда и това социално напрежение е довело до ефективно спиране на работата. Органите на ДС са изпратили сигнална записка по случая до Окръжния комитет на БКП. 

Строго секретна справка на МВР-Русе по линия на Държавна сигурност, публикувана в сборника „ДС и транспорта“ на Комисията по досиетата: