Преди рухването на пирамидата „КТБ“ през 2014 г. „Дунарит” беше използван от Цветан Василев като разпределителен център, чрез който бяха усвоявани кредити от банката и впоследствие предоставяни като „заеми” на фирми бушони, пише Монитор.

Разбира се, без всякакво обезпечение. Според отчетите на синдиците на КТБ по тази схема са потънали над 90 милиона лева, впоследствие прихванати с фалшиви цесии по времето на квестурата. Отделно от това дружествата, участвали във веригата на собствеността – „Хедж инвестмънт” и „Кемира”, също дължат над 53 милиона евро на фалиралия трезор.

След бягството на Василев източването на предприятието продължи в посока Сърбия, а държавата беше принудена да води съдебни дела за отмяна на прихващанията и за попълване на масата на несъстоятелността. От своя страна КПКОНПИ запорира акциите в „Дунарит” като част от незаконно придобитото имущество на финансовия фараон.

Докато тръбеше от луксозния си хотел в Белград, че уж щял да „спасява” банката, Василев всъщност усилено работеше по вторичното разграбване на активите й, а „Дунарит” беше съществена част от този обир.

Дунарит“ подарен от Василев първо на руснаци, а после на Гебрев

В началото на 2015 г. в управлението на групата „Дунарит“ изведнъж се появи мистериозният белгиец с руски паспорт Пиер Луврие, оказал се подставено лице на руския православен олигарх Константин Малофеев и изключително близък с ръководителя на руските сепаратисти в Украйна Игор Гиркин-Стрелков.

На шумно рекламирана пресконференция, провела се на 24 март 2015 г. в хотел „Хилтън“ в София, Луврие се появи заедно с англичанина Брус Бауър, украинеца Анатоли Кайро, френския генерал Бертран Кавалие и Жан Жакобе, част от фирмата LIC 33, на която Цветан Василев, по думите на самия Луврие, лично бил продал дружествата БТК, "Дунарит", "Авионамс", НУРТС, "Гарб" и First Digital (всички намиращи се под контрола на бившия банкер и за чието закупуване обаче са използвани пари на вложителите в КТБ).

Общата стойност на тези фирми възлизаше на над един милиард евро, но общата продажна цена, гордо обявена на пресконференцията от мосю Луврие, е… само 1 евро, за сметка на което LIC 33 била поела задължение да покрие дълговете на придобитите фирми от 900 милиона евро. Малка, но съществена подробност е, че LIC 33 не разполагала с подобни средства, а тепърва щяла да ги набира на „международните пазари“.

Така тихомълком Цветан Василев на практика подари военния завод „Дунарит“ на подставените лица на Константин Малофеев, опитвайки се прикрият този факт под маската на „западни инвеститори“.

Василев и Гебрев – престъпният тандем от 2016 г. за присвояване на „Дунарит

След като аферата беше разкрита от българските медии, включително и от „Телеграф“ и „Монитор“, собственост на депутата от ДПС и наш издател Делян Пеевски, които поставиха ребром въпроса как е възможно един от най-големите военни заводи на Балканския полуостров да бъде подарен от Василев на руското подставено лице Луврие, което принуди участниците в тази крадлива схема да върнат дружествата. Впоследствие, в края на 2015 г., се появи втори руснак – Дмитрий Косарев, също служител на Малофеев, твърдейки, че е „независим“ бизнесмен и бил получил от Василев същите фирми, включително и „Дунарит“.

След като и този номер не мина пред българското общество и пред измамените вложители в КТБ, в началото на 2016 г. Цветан Василев започна реализирането на план, този път с участието на Емилиян Гебрев, за окончателно скъсване на връзката на „Дунарит“ с получените кредити от банката. Така Гебрев реално се явява продължение на неуспялата сага с „руснака“ Луврие. Втора серия на един и същ филм с режисьор Цветан Василев. Гебрев е удобното продължение на кражбата, а не „руска“ жертва.

Тази времева подробност е изключително важна, защото само 3 години по-късно и Василев, и Гебрев удобно ще са я забравили и ще започнат да бълват инсинуации, пропускайки факта, че през цялата 2015 г. „Дунарит“ на практика беше собственост на руснаци.

Емилиян Гебрев се оплита в лъжите за отравянето си и „Дунарит

Гебрев е лице от времето на комунизма, свързан с българските тайни служби и работещ при социализма в оръжейния гигант „Кинтекс“. След промените става крупен частник, или по-скоро фактурист комисионер, работещ с държавните предприятия от военнопромишления комплекс, източвайки финансовия им ресурс.

През 2015 г., и по-точно на 21 юни, в пресата се появява съобщение, че Гебрев и синът му са били отровени, вероятно през пролетта на същата година. И двамата оцеляват, а публикацията във вестник „24 часа“ посочва, че причината може би се корени в реализирана от Гебрев крупна сделка със специална продукция за Украйна. Няколко години този инцидент е напълно забравен, а самият Гебрев не обелва и дума за причините. Какви интереси е засегнал оръжейният аферист, има ли наистина умишлено отравяне или не, остава загадка.

Не е загадка обаче, че дори да има такъв инцидент, то той няма как да е свързан с „Дунарит“, както услужливо ще си „припомни“ години по-късно Гебрев.

Нито Гебрев, нито Василев, нито Иво Прокопиев, от чието издание „Капитал“ тръгва поредната инсинуация, свързана с „Дунарит“, са си написали добре домашното - защото когато фактите и датите говорят, лъжите им лъсват веднага.

Сега Гебрев твърди, че може би отравянето му през пролетта на 2015 г. е, защото месец-два преди това се бил интересувал от „Дунарит“, а тази нова измамна мантра, тръгнала от страниците на „Капитал“ и няколко седмици тиражирана от сайтове в България, свързани с Прокопиев и Василев, от вчера е намерила място и в чужди медии, включително в британския сайт Bellingcat (това е сайтът, направил разкритията за руските агенти Мишкин и Чепига, свързвани с отравянето на Скрипал). Вярно е, че там „Дунарит“ не е посочен изрично, а се говори за „фабриката за оръжие на Гебрев“ като една от двете възможни причини за отравянето му, наред с „украинската сделка“ за доставка на оръжие.

Именно Bellingcat, стъпвайки върху „разследването“ на „Капитал“, сега установява, че вероятен руски агент - Сергей Федотов, също замесен в случая „Скрипал“, през 2015 г. бил посетил България и това посещение съвпаднало с инцидента с Гебрев и сина му. За пръв път се посочва и точната дата на отравянето – няколко дни преди 28 април 2015 г.

Никой обаче не си е направил труда да провери дали в инсинуациите на „Капитал“ има нещо вярно. Просто защото липсва всякаква логика Гебрев да бъде тровен през април 2015 г. заради „Дунарит“ и евентуални „руски интереси“ към това предприятие, след като дуото Луврие - Малофеев вече официално са обявили през март същата година собствеността си в „Дунарит“. По това време Гебрев още не участва в схемите на Цветан Василев, свързани с военния завод. Той се появява година по-късно като продължение на неуспялата „руска“ сага със собствеността на „Дунарит“. Все пак и продавачът на завода, купен с пари на КТБ, е един и същ – Цветан Василев, само изпълнителите на кражбата са различни.

Разбира се, и тази мантра на триото Василев – Гебрев - Прокопиев няма да издържи дълго, но жалкото е, че вложителите в КТБ ще бъдат за пореден път „отровени“ от банкера беглец и неговите съратници в България.

Групата „Дунарит“ и към момента дължи около 190 милиона лева на Фонда за гарантиране на влоговете, а опитите на Гебрев да се представи за „собственик“ на това предприятие, при това без да е платил нищо от тези дългове, удрят от 3 години на камък. Заради което са и всичките му напъни, хибридни атаки, измислени привръзки и „отравяния“. Разбира се, ако схемата на Василев и Гебрев беше сработила и кражбата на „Дунарит“ беше окончателно завършена, на никого дори нямаше да му хрумне да заговори за „новичок“ или „руски интереси“ към „Дунарит“ точно през 2015 г. и прочие небивалици.

А какви са истинските причини за отравянето на Гебрев, ако, разбира се, наистина е бил отровен, е въпрос на разследване от компетентните за това органи. А не на тиражиране на лъжи, разпространявани от хибридни сайтове под контрола на Цветан Василев и Иво Прокопиев, които „медии“ в бързината дори не са си направили труда да проверят верните дати и години.

Чудовищният случай „Скрипал“

66-годишният бивш офицер от ГРУ Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия бяха намерени в безсъзнание на пейка в английския град Солсбъри на 4 март м.г. Оказа се, че те са били отровени с нервнопаралитичното вещество новичок. За покушението бяха обвинени агентите на ГРУ „Руслан Боширов“ (Анатолий Чепига) и „Александър Петров“ (Александър Мишкин). Те отишли в Солсбъри, за да намажат дръжката на бравата на дома на Скрипал с новичок, и веднага се върнали в Москва със самолет. Те изхвърлили на боклука шишенцето от парфюм, в което била отровата. Сергей и Юлия Скрипал бяха спасени след няколкомесечно лечение, но англичанката Доун Стърджис, която е намерила шишенцето, почина.

Медиите по цял свят определиха случая „Скрипал“ като чудовищен. И ако това се е случило в България, институциите, в лицето на прокуратурата, МВР и ДАНС, са длъжни да кажат дали всичко това е истина или лъжа. Бързо трябва да стане ясно дали тази версия на Гебрев, тиражирана през кръга на Цветан Василев и Иво Прокопиев, е спекулация, тъй като крадците са хванати, когато слагат ръка на държавно имущество, и сега разиграват театър пред обществото. И ако това е театър, тази организирана престъпна група трябва да понесе своята отговорност, в лицето на държавните органи. Не може институциите тъкмо сега да мълчат.

“Телеграф Медиа“ изпрати въпроси до прокуратурата и МВР за осветляване на цялостната картина по случая.