Горските заменки, "безплатното" саниране и игрите с бюджетния излишък са уникални изобретения в полза на българската олигархия
Бойко Борисов винаги е намирал начин да удари рамо на едрия бизнес. Още когато стана за първи път премиер, той направи забележителен фокус със зала "Арена Армеец" - хем обяви, че реже цената със 17 млн. лева, защото не иска да разхищава обществените пари, хем осигури на строителя "Главболгарстрой" обещаната от кабинета "Станишев" печалба. На практика Борисов не спести никакви пари, "залата красавица" се оказа с по-малко места от планираното, а подземният паркинг, който съществуваше в начално одобрения проект, си остана само на хартия. Сега при всяко събитие в "красавицата" стават колосални задръствания, а колите обикалят безнадеждно в търсене на място, пише вестник СЕГА.
Жестовете към бойкоизбрани се правят за сметка на хазната
Традиционното Голямо коледно харчене на бюджетния излишък този път зарадва и известните бизнесмени Бобокови. Оказа се, че на двамата братя вече не им се разправя с губещата спортна зала в Русе, известна като "Булстрад Арена". Затова премиерът просто взе от хазната 20 млн. лева, за да откупи дела на Бобокови и да стовари издръжката на залата на държавата.
Неотдавна правителството реши да отпусне 43 млн. лева, та община Варна да откупи от известния червен бизнесмен Георги Гергов Дупката - изкоп в центъра на морската столица, който Гергов така и не превърна в обещавания модерен търговски център. И тази сума бе извадена от бюджетния излишък без обяснения.
Големият порок в това харчене е, че критерии няма
- решенията се взимат от шепа министри обикновено по команда на премиера. За разлика от нормалното планиране на държавните разходи, които се обсъждат дълго и на много нива, преди парламентът да ги одобри и превърне в годишен бюджетен закон, тези харчове не минават нито през обществени и експертни обсъждания, нито през цедката на парламентарните дебати. За тях няма сериозна обосновка, правителството решава да даде парите, „защото така“.
Ако правителството бърка в държавната каса всеки път, когато някой иска да се отърве от губещ бизнес, държавата бързо ще фалира. Но кабинетът не прави благодеяния на всеки нуждаещ се, а само по специална селекция. Как Бойко Борисов преценява кому да раздава пари и привилегии, само той си знае. Сигурно е едно, че
който е играл с него футбол, тенис или карти, има по-големи шансове
Всеки в България е наясно, че ако фирмата се нарича "Трейс", "Джи Пи Груп" или "Хидрострой" примерно, вероятността точно тя да спечели поредната едра строителна поръчка кръжи около 99%. Дали е така, защото са най-добрите в бранша си, или защото са най-добре поставени пред властта?
Големите играчи са изобретателни и подсказват на властта удивително разнообразни начини да им прави добрини. Така се пръкна великата програма за "безплатно" саниране, която погълна 2 млрд. лева. Целта изглеждаше добра и обществено значима - да се постегнат овехтелите панелни блокове от времето на соца, та обитателите им да плащат по-малко за отопление. Но изпълнението бе истински провал - управляващите избраха сложна и абсолютно непрозрачна схема за финансиране и за контрол на разходите и на ремонтните работи. Отговорността напълно се разми, споделена между домсъвети, общинска власт, областни управи, държавната Банка за развитие и строителното министерство. Така смяната на дограма и лепенето на изолация дотук излиза средно по 1 млн. лева на блок, а много от "оздравените" сгради пропищяха от качеството на санирането. Но пък фирмите, избрани от общинските власти и облажили се от "безплатната" програма, несъмнено са и сити, и благодарни на правителството за предоставената възможност да подобрят финансовото си положение.
Държавната фирма АДИС уж бе забранена за приватизация, но бъдещият министър Емил Караниколов, бидейки шеф на Агенцията за приватизация, изтъргува апетитна част от дружеството - т.нар. Дипломатически клуб. Купувачите бяха класически подставени персони - клубът първо мина в ръцете на новоизлюпената старозагорска фирма "Ексклузив уеб дизайн", регистрирана с 3 лева капитал от трима младежи с банков заем. После обектът бързичко отиде при друга фирма, зад която се виждаше корпулентен силует.
През 2017 г. бумна друг приватизационен скандал, породен от пореден жест на държавата към бойкоизбрани бизнесмени. Сградата на Музея на виното бе продадена на частна фирма, въпреки че бе актив на строго забраненото за приватизация държавно дружество „Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки" ЕООД. Фирмата купувач се оказа "София - БТ" - от голямото бизнес семейство на Делян Пеевски.
Вместо да ни обясни къде точно по веригата от рафинерия до бензиностациите стойността на дизела и на бензина дебелее най-сериозно, държавата сега ни пробутва някакви нови касови бележки, които щели да ни кажат колко акциз и ДДС събира за бюджета. Този номер ни го сервира финминистърът Горанов по идея на премиера Борисов като залъгалка, вместо да обясни защо "ЛУКойл" и другите големи от петролния бизнес се кълнат, че "изпилват" разходите си и работят за жълти стотинки, а в същото време цените преди облагане с данъци у нас изобщо не са ниски - като ги сравняваме с другите европейски държави. НАП отдавна трябваше да проучи как така в скъпата Великобритания например успяват да докарат по-евтино гориво до бензиностанциите (там вече цената скача сериозно заради високия акциз). И това мижене пред отговорите всъщност е
подарък от правителството за едрия петролен бизнес с финансови измерения за милиарди. Само че същинските неволни спонсори са простосмъртните данъкоплатци.
Сервилността на властта към малък кръг големи бизнесмени е особено вбесяваща на фона на безкрайните пазарлъци и тапирската безчувственост на властта към цели групи хора, изпитващи сериозни проблеми и загърбвани от държавата. Видя се, че за социално слабите - като родителите на деца с увреждания и като различните хора с двигателни и умствени проблеми, единственият начин да получат финансова подкрепа от държавата е да развеят знамената на гнева си под прозорците на Министерския съвет и да протестират до дупка - ден след ден, седмица след седмица, месец след месец.
Не само двойните стандарти на ГЕРБ и коалиционните му партньори са омерзителни. Бие на очи и позорното поведение на опозицията, която троши микрофоните с речи за бедните и слабите, громи партиите, които са на власт, но никога не напада и не изрича имената на онези, които се ползват със специални привилегии при всяко правителство и се разполагат удобно на държавната трапеза.
Нима „Юлен“ не е любим на всяка власт
– на сини, червени и пембени правителства? И сегашното не е изключение. Малко преди Коледа легендата Марк Жирардели ни бе представен като мажоритарен собственик на концесионера, стопанисващ ски пистите и лифта в Банско, а в шумотевицата управляващите прокараха поредното решение, което взриви природозащитниците. Парламентът преправи Закона за защитените територии и така вече е възможно естествените водни течения в националните паркове, вкл. коритата на реките, да се отклоняват, за да пълнят водоеми за производство на изкуствен сняг. Не е трудно да се сетим, че това е огромен коледен дар за "Юлен", тъй като ски сезонът в Банско е къс и несигурен заради оскъдните снеговалежи.
Друг подарък от властта за известен бизнесмен срещна отпор, но не от опозицията, а от вътрешен човек. Валери Симеонов, вече бивш вицепремиер, се опълчи на порива на ГЕРБ, "Атака" и ВМРО да спестят на Кирил Домусчиев 58 милиона лева неустойки по договора за приватизация на корабното предприятие БМФ. За целите на операцията, която Валери Симеонов иронично нарече "Спасяването на редник Киро", дори бе променен приватизационният закон. Казусът заора в съдебни дела. Накрая ще се окаже, че давността за плащане на неустойките е изтекла. Не пролича БСП и ДПС да са против опрощаването на многомилионните задължения.
Скандалите през последните години са толкова много, че вече никой не се сеща за "аферата на века"
- горските заменки. Коалицията "За да остане природа" разкри, че само в периода 2007-2009 г. над 26 600 декара от държавни гори край плажове и ски писти са били предоставени на неслучайни бизнесмени срещу притежавани от тях гористи чукари във вътрешността на страната. В сделките "кон за кокошка" държавните имоти са били подценявани, а оценките на частните имоти - видимо завишавани. Зад фирмите, облажили се от рокадите, изникнаха плеяда известни имена - като Николай Банев и Христо Ковачки, Тодор Батков и Емил Димитров (цигарен и бизнесмен и бивш депутат от ГЕРБ). Европейската комисия видя в порочните замени незаконно подпомагане от страна на държавата и обяви, че България трябва или да ги развали, или да плати гигантски глоби. Казусът дори стигна до Европейския съд, който потвърди, че правото на ЕС е нарушено и неизгодните сделки трябва да се анулират. Проблемът обаче продължи да се замита под чергата. Така и не знаем има ли изобщо развалени или поне атакувани в съда горски замени. И управляващи, и опозиция гузно заобикалят темата.
Това си е омерта - всички крият зад паравана на мълчанието срамните тайни за непочтени обвързаности. Казано не по сицилиански, а по нашенски - гарван гарвану око не вади. Затова Бойко Борисов може необезпокояван да бърка с големия черпак в бюджетната каца - стига да сипва на правилните хора, които са на "ти" с всяка власт.
Досега няма премиер или министър, осъден или поне наказан за неправомерно раздаване на подаръци на бизнесмени фаворити. Затова не е чудно, че олигархията продължава с нарастващ апетит да дои държавните активи - бюджет, имоти, фирмени участия. Нещо повече, хроничната безнаказаност окуражава политиците и "обръчите" да измислят нови форми за източване и за обогатяване. След като съдебната система рита само "умрели кучета", очевидно обикновените данъкоплатци трябва да вземат нещата в свои ръце, да въстават срещу всяка порочна схема и да изискват възмездие.
