Традиционни български шевици се превърнаха в илюстрации на любими народни приказки. Те са направени от дизайнерката от Русе Елисавета Йорданова, която се вдъхновява от уникалните символи и мотиви. След като издаде първия си албум „Приказки в шевици“ със 75 авторски разработки, вдъхновени от българската шевица, сега тя превръща символите буквално и преносно в приказки.

Втората част на албума, наречен „Приказки в шевици 2“, е направена по идея на издателя Георги Марков. „Той предложи да включим приказки и така започнах да подбирам, да чета и да събирам по-интересни български приказки. Подбрах 50 наистина много красиви български приказки, разказани от най-сладкодумните майстори – Ангел Каралийчев, Ран Босилек, Елин Пелин, които са попили мъдростта на нашите предци и са едно прекрасно четиво за българските деца. Схемите, които съм включила към тези приказки, представляват 50 пана за бродиране със символи от българската шевица, които всъщност са илюстрации към самите приказки. Може да видите и да разберете как се лекува мързелът, как се наказва злото, как доброто винаги възцарува“, разказва Елисавета Йорданова пред камерата на Русе Медиа.

Сред най-популярните символи, които присъстват, е двойният кръст или т.нар.елбетица, която представлява посоките на света. „Символизира един вид Божия дом, поставена по шевиците със защитна функция. Дрехата всъщност се е възприемала като втора кожа и тя е подлежала на защита по всички отвори – по пазвите, по ръкавите, по полите, където са разположени всъщност самите шевици“, обяснява дизайнерката.

Други два много използвани символи са свастиката и канатицата. „Свастиката от санскрит означа „да бъде добро“ и в зависимост от въртенето на посоките образува двете противоположни сили, от които се ражда животът. Градивната и деградивната сила, които винаги присъстват и двете в българската шевица по облеклото. Знаете, ако ръкавът от едната страна се въртят лъчите в една посока, огледално те се завъртат обратно. Канатицата се нарича на рода, на народа, на семейството и е често срещан в чипровските килими“, казва Елисавета Йорданова. Дървото на живота, богинята-майка, пилетата, конете отново са заложени и в тази втора част на „Приказки в шевици“.

Завръщането към традициите е тенденция, която се повтаря през 40-50 години, и сега се наблюдава възход на интереса към традиционното българско облекло. „Много хора си бродират дрехи, става като модно течение, което, разбира се, е прекрасно, защото освен защитна сила, също така хората започват и да наричат за здраве, щастие, благоденствие към този, за когото са ушили дрехата. Така тя придобива един индивидуален характер и е точно персонализирана за точно определен човек, носи му тази положителна енергия, която е втъкана, извезана по спираловидната нишка на конеца“, казва още русенката.

Тя се радва, че авторските й разработки на български шевици се използват на различни места. „Много преподаватели занимават децата с рисуване и графичен дизайн, като за примери използват мотиви от моите книги, правят изложби, печатат върху тениски, чаши, правят благотворителни базари. Това за мен е изключително – чувството и споделеност и благодарност не може да се опише с думи“, вълнува се Елисавета Йорданова.

Тя вече готви трети албум, който ще бъде още по-мащабен с тематични картини. Заедно с това предстои да участва в издаването на списание със схеми на шевици по автентични стари образци за бродиране на цели дрехи.