Във футбола две години могат да са безкрайно дълъг период от време…
Сякаш беше вчера, когато Дунав Русе най-неочаквано се бореше на върха в Първа лига.
Незабравимата 2017-та не само беляза първия сезон на „драконите” в елита от 25 години насам, но и завърши подобаващо – 4-о място и участие в предварителните кръгове на ЛЕ, пише GONG.bg.
Превъртаме лентата до 2019-а. Сезонът в Първа лига е в разгара си, а Дунав вече е сменил сладките битки на върха в класирането с тежката борба за оцеляване на дъното. 25 кръга след началото на кампанията отборът на Людмил Киров заема предпоследното 13-то място преди разделянето на шампионата.
А в опит да се подсили през зимата клубът привлече в редиците си бившия играч на Берое Драгош Фирцулеску.
“Дойдох най-вече заради Людмил Киров, защото му вярвам и го познавам отдавна. Проблемът беше, че дълго време не бях играл заради скъсаните връзки на коляното. Прецених, че средата в Дунав е подходяща за мен да се развивам и да стигна по-нагоре. Аз съм човек, който се адаптира бързо. Година и половина бях в Берое, но в Русе ми е по-добре, защото е по-близо до Румъния. “
Макар да не съжалява за времето в Берое, Фирцулеску признава, че нещата са можели да се развият по друг начин, ако не е била тежката контузия.
“Изиграх добри първи 16 мача, но се контузих. Успях да се възстановя само за 4 месеца и половина, но така и не получих нов шанс за изява. А мисля, че го заслужавах. Треньорите също казваха, че го заслужавам, но така е във футбола. Александър Томаш е много добър треньор и има чудесно бъдеще, докато за мен животът продължава, а не спира в Стара Загора. Клубът и хората там остават в сърцето ми, но сега искам да завърша пред тях в класирането.”
Нашата разходка във времето продължава към 90-те години на миналия век. Драгош Фирцулеску ни разказва за своите детски години и за едно обещание, открило пред него пътя за футболна кариера.
“Аз съм от Бъйлещ – град, който е близо до Видин. На 10 години се преместих в Крайова и там започнах своята футболна кариера.”
“Това е по-трудно за обяснение. Баща ми е направо болен на тема футбол и с майка ми имаха сериозен спор, защото тя искаше да уча. Така че отидох в Крайова с обещанието, че до 8-ми клас ще съм пълен отличник. Ако не – се връщам в Бъйлещ. Удържах на обещанието си.”
“Съобразно желанието на майка ми, сигурно щях да съм доктор. Но при положение, че не бях добър с ръцете, краката ми служеха по-добре и затова се спрях на футбола. Интелектът също е много важен, защото и спортът се играе с ум.”
Фирцулеску е един от общо 7-те румънци в българския елит. А за него обяснението защо броят на неговите сънародници в Първа лига не е особено голям е ясно.
“ Всеки играч иска да изгради бъдещето си и да печели колкото може повече. В България обаче не се инвестира толкова, колкото в други страни. Който играе в България, вероятно е доволен.”
Подобно на повечето си сънародници у нас, и Фурцулеску вече може да се похвали с познания по български. А и до днес румънецът си спомня коя е първата българска дума, която е научил. “ Може първи думи „мъртъв”… Кога тренира много и много…”
Следващият двубой на Дунав е срещу Черно море. Добрата новина за Людмил Киров е, че мачът ще се играе в Русе, където от началото на сезона „драконите” спечелиха 18 от всичките си 19 точки до момента. На хартия големият проблем на Дунав изглежда очевиден - гостуванията.
“Независимо у дома или навън, за мен всеки мач има своето напрежение. За мен обаче то е положително. Негативно може да е напрежението само за някой родител например, който има две деца и няма с какво да ги нахрани.”
