У нас да си изправен е опасно.

Неподвластните на „програмиране“ от важните на деня, автоматично се превръщат във врагове. И цялата държавна машина бива впрегната в реализацията на …програма по ликвидация. И това става независимо дали последствията от нея биха засегнали само конкретния „неподходящ“ човек или търговско дружество, или биха нанесли смъртоносни удари на цял икономически отрасъл. И естествено дефинитивно биха дискредитирала страната ни на конкретни пазари, с което ще се „гарантира“ бариерата пред дълги години трасирания път на българската продукция към тях.

Ярък пример за това е разиграваният вече две години водевил, основата за чиито сюжет беше намерението на един от доказаните оръжейни индустриалци у нас Емилиян Гебрев да влезе като водещ акционер (чрез фирма „Емко“ ) в русенския оръжеен завод „Дунарит“, пише Банкеръ. Но тъй като „сценаристите“ на държавата не одобриха персонажа, и до днес не спират да измислят схеми, чрез които да му наденат качулката.

След като през 2017- а се провали откровеният опит за национализация на „Дунарит“, спектакълът по отстраняването на „Емко“ се пренесе на различни сцени. В момента той гастролира в Комисията за защита на конкуренцията.

Както в. „Банкеръ“ предрече още преди повече от два месеца, когато с едно меко казано спорно решение , Върховният административен съд даде „указания“ на антимонополното ведомство да започне ново "задълбочено проучване на намерението на "Емко" да придобие "Дунарит"", това на практика беше разпореждане то да се произнесе със …"задълбочен" отказ.

За всички следили темата през последните години беше кристално ясно, че всичко това се случва, не за да се стигне до градивно решение на въпроса, а за пореден път институциите да докажат, че не са подвластни единствено на закона, а по-скоро, че отдавна са се превърнали в обслужващия персонал за мераците на няКОЙ.

Поставена в позицията на доброзорлемски слугинаж, комисията ръководена от небезисвестната с уреждането на цялата си фамилия във властта Юлия Ненкова, поставена на този ръководен пост след доказаните си „качества“ на послушник, беше принудена да намери формулата, по която да се отрече от собственото си становище от 11 август 2016 година.

Тогава очевидно „неподготвената“ Ненкова подписа решение, че нотифицираната сделка за придобиване на акции от капитала на "Дунарит" АД не попада в обхвата на чл.24, ал.1 от Закона за защита на конкуренцията, който гласи: "Концентрациите подлежат на задължително предварително уведомяване пред комисията, ако сумата от общите обороти на всички предприятия - участници в концентрацията на територията на Република България през предишната финансова година, надхвърля 25 млн. лв."

Грешката и трябваше да бъде „поправяна“ чрез съдебни флиг фланци, режисирани от офшорката - "Виафот Инвестмънт България" ЕООД (еднолична собственост на регистрираното на Британски Вирджински острови дружество Viafot Limited), мотаеше делото като обжалваше това решението на КЗК, независимо от факта, че неговият "правен интерес" беше повече от спорен. Така или иначе то успя да дотъркаля казуса до решението на ВАС, с което Ненкова да бъде принудена да „преосмисли“ изводите си от 2016 година.

Всичко това разбира се едва ли е случайно , още повече ако допълним историята с факта публикуван в българското онлайн издание "Биволъ", позоваващо се на данни от Панамските документи (Panama Papers), от който стана ясно, че крайният бенефициарен и реален собственик на Viafot ltd. е... адвокатът на депутата Делян Пеевски - Александър Ангелов.

„Задълбоченото“ проучване по казуса от хората на Ненкова не се забави много. Преписката беше образувана на 4 февруари, а на 7 март вече Комисията е излязла с пространно двадесет странично Определение ( № 315), което на практика е форлаге на окончателното решение.

В него са направени „предварителни заключения, че концентрацията между предприятия чрез придобиване на контрол от страна на „Емко“ ООД върху „Дунарит“ АД води до установяване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на пазара на производство и реализация на специална продукция“, е записано в документа.

При внимателния прочит на „основанията“ за това решение на Комисията обаче странно защо се набива поставянето на акцента върху становището дадено от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, чиито началници през последните дни бяха доволно „осветени“ във връзка в придобивки, тераси, декларации и нотариални актове, свидетелстващи за придобиване на имоти на занижени цени.

Становище е поискано и от синдиците на фалираната Корпоративна търговска банка, която както знаем още преди две години (при врътките с цесиите на „Виафот“ ) получи парите си от Дунарит чрез Държавната консолидационна компания. Общо взето Становището, което са дали синдиците на банката са историческа справка за дълговете на фирмите, които са били акционери в оръжейното дружество през годините, но все пак те не са пропуснали да отбележат, че чрез тази „концентрация“, имало опасност дълговете на Дунарит да не могат да бъдат събрани.

Не е ясно на какво основание е направен този умопомрачителен извод, тъй като нито един нормален мозък няма как да реши, че едно добре работещо предприятие би било по-опасно за кредиторите си от едно кретащо и задлъжняло?!

Друг е въпросът, че информациите за действията на синдиците във фалираната финансова институция , които идват по различни поводи, далеч не говорят за отдаденост при стопанисване на активите на банка, а по-скоро за друг вид „отдаденост“, но към специален краен бенефициент.

Любопитното е, че нито Министерството на отбраната, нито министерството на икономиката са дали становища по въпроса, като първото отговаря, че „Емко“ и „Дунарит“ не попадат под неговия контрол , а второто че „не разполага с информация и документи по поставените от КЗК въпроси“.

„Пренастроени“ са и становищата на сдружението „Българска охранителна индустрия“, която разсъждава по принцип, а не в конкретика за разлика от предишното си становище. От държавното дружество „Вазовски машиностроителни заводи“ - Сопот , пък общо взето се разбира, че те са стигнали до извода, че за да може едно предприятие „ да разшири своята номенклатура са необходими средства и време“, които едва ли не им пречело, пък видите ли на сега „Дунарит“ и „Емко“ щели да го направят. Само, че не става ясно, какво е пречело на най-голямото предприятие в нашия военно промишлен комплекс да се управлява така, че да разполага със средства, а що се отнася до времето, то там дал БОГ….?!

Все пак от КЗК са оставили възможност на „осъдените“ за гилотиниране да подадат жалба срещу определението на Комисията и дори са ги поканили за „изслушване“. То ще се проведе утре (8 април ), но при закрити врати, пише в уведомителното писмо на антимонополното ведомство.

Може би за да не могат някои по-любознателни (и не затиснати от „тежести“ ) журналисти да разберат кой точно наточи гилотината?!

Но това няма да ни попречи да продължаваме да четем внимателно документите и да направим изводите си. Чакайте продължението.