Насред новото разпалване на войната за контрола над "Дунарит" в последните седмици, Върховният административен съд (ВАС) издигна още една бариера пред контролираната от Емилиян Гебрев "Емко" да се впише като мажоритарен собственик на русенския завод.
С окончателно решение на петчленен състав на съда от 21 януари 2019 г. сделката е върната за ново произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която през 2016 г. след известно забавяне одобри смяната на контрола, пише Капитал.
Това означава, че антимонополният регулатор ще трябва тепърва да започне ново производство, в което да се съобрази и с мотивите на решението на ВАС. В голямата си част съдебната битка се води между "Емко" (което още през 2016 г. заявява увеличение на капитала на "Дунарит" с 60 млн. лв., което да го бетонира като собственик) и офшорката Viafot Limited (която на база изкупено вземане от завода блокира през съда всякакви вписвания в Търговския регистър). От самото начало на конфликта се считаше, че тя е контролирана от депутата от ДПС Делян Пеевски, а миналата седмица "Биволъ" публикува документи, от които става ясно, че е собственост на адвоката му Александър Ангелов. Сега до произнасянето на КЗК, дори и всички други съдебни пречки да са отпаднали, Агенцията по вписванията ще може да излиза с откази.
Ролята на КЗК във войната
"Дунарит" беше част от някогашната корпоративна империя на КТБ, с близо 90 млн. лв. задължения към банката. След затварянето й се водят схватки за контрола над прекия акционер на оръжейния завод - дружеството "Кемира". За кратко то е овладяно от Бисер Лазов - някогашна дясна ръка на собственика на КТБ Цветан Василев, а след това защитен свидетел на прокуратурата сещу него. Впоследствие банкера си връща контрола и в началото на 2015 г. прави опит да прехвърли "Дунарит" в пакет с други активи на белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие, като сделката се разпада след медиен и институционален натиск.
През януари 2016 г. чрез нова бърза операция се сменя контрола над "Кемира", насред няколко запора от синдиците на КТБ и НАП. А през февруари 2016 г. "Емко" заявява в КЗК искане за концентрация, чрез което да придобие контрол над "Дунарит". Тогава комисията изигра ролята на първоначална бариера, като с действията си даде време на лагера на Пеевски да се прегрупира. През март 2016 г. "Виафот инвестмънт България", дъщерна на въпросната Viafot, придобива обезпечно вземане от Едуардо Миролио спрямо "Дунарит" и така като заинтересована страна опитвада блокира
КЗК първо през април безпрецедентно отказа да разглежда искането на "Емко" да купи "Дунарит", докато тече съдебно дело нагоре по веригата на собствеността на продаваното дружество. В последствие определението на КЗК беше отменено от ВАС, а и дългогодишният председател на регулатора Петко Николов беше сменен, като с едно от първите си решения новият състав на комисията пусна сделката. Тогава решението също беше странно - въпреки че общият оборот на двете оръжейни фабрики за предходната 2015 г. е над четвърт милиард лева, те нямат продажби в България над законовия праг 25 млн. лв., затова реално концентрация няма.
Сега ВАС атакува именно тези разсъждения и сметки на КЗК и открива пропуски в тях, заради което и преценява че решението на предходния тричленен състав на съда, отхвърлил жалбите на "Виафот", е неправилно и го отменя. Самата КЗК не е пратила представител на делото, но оспорва касационната жалба и моли съда да я отхвърли.
А иначе като чисто житейска логика неясно е и защо фирмата на Александър Ангелов "Виафот" продължава да води тези дела след като още през 2017 г. е продала вземането си от "Дунарит", което след сложна верига прехвърляния се оказа в Държавна консолидационна компания.
Ролята на съда във войната
С това решение поне временно се обезсмисля цялата върволица от десетки дела около "Дунарит". Всъщност в голямата си част проблемите на Емилиян Гебрев с прокуратурата и практически всички власти в държавата, започнаха в средата на 2017 г. именно когато започнаха да излизат съдебни решения, които предпоределят изхода от спора в негова полза. Всъщност дори и в момента има влязло в сила съдебно решение, което практически задължава Агенцията по вписванията да впише увеличението на капитала на "Дунарит", която на ръба на закона отказва да го направи, чакайки изхода още едно от делата - а именно 6581/2016 в Софийския градски съд.
Разковничето във войната е общо събрание на акционерите на "Дунарит" от 29 януари 2016 г., когато е решено капиталът да се увеличи от 8 на 68 млн. лв. Правото на настоящите акционери да запишат пропорционална на дела си част отпада и увеличението става под условие, че всички нови 60 млн. акции се запишат от "Емко".
"Виафот" настоява, че решенията на общото събрание от 29 януари са невалидни по няколко линии, и блокира всеки опит за вписването им с нови и нови съдебни дела. Един от основните й аргументи е, че освен залога на търговското предприятие на "Дунарит", има и договор от 7 януари 2015 г. с "Кемира" ( по това време управител е Бисер Лазов) за залог на акциите на "Дунарит". Според него кредиторът има право да упражнява правото на глас по свое усмотрение, но вместо това е проведено общо събрание, без да е уведомен, и на него е взето решението за увеличение на капитала.
Ключови за изхода се оказват два опита за вписване на решенията от 2 и 3 ноември 2016 г. Едното от тях е да се впише отпадането на предимствата на акционерите при увеличението. То вече премина през СГС и САС и е вписано, така че вече реално има поне част от проблемното общо събрание, която е официално призната. Но не и цялото, макар парадоксално всичко това да е гласувано наведнъж дори в една и съща точка от дневния ред.
Другото заявление за вписване - за самото увеличение, има доста по-сложна съдба. Отказът на длъжностното лице е обжалван от "Дунарит" и през март 2017 г. на втора инстанция окончателно Великотърновският апелативен съд го отменя и указва да се впише. Само че въпросното заявление е блокирано по още една линия - с определение на същия съд от 23 декември 2016 г. вписването е спряно до решаването на делото по същество в СГС (6581/2016 г.).
Така въпреки протестите на адвокатите на "Дунарит" вписване не следва. Тяхната теза е, че решението е окончателен и стабилен акт на съда за разлика от определението и подлежи на незабавно изпълнение. В своите обяснителни бележки те не пропускат да натъртят и че неизпълнението на решение носи наказателна отговорност за длъжностите лица, а Агенцията по вписванията носи отговорност за претърпени вреди.
Въпросното дело 6581/2016 г. приключва с решение на 29 юни 2017 г. - съдията отхвърля иска на "Виафот". То е изпратено за обжалване пред Софийския апелативен съд през есента на 2017 г., който на 22 юни 2018 г. излиза с решение, което потвърждава това на предходната инстанция. Така последната оставаща стъпка е обжалване пред Върховния касационен съд.
Така сега дори и при окончателно приключване на тази съдебна сага в полза на "Емко", вече ще има нови основания за отказ на вписването - липса на разрешение на концентрацията от КЗК. Нещо повече - за разлика от 2016 г., когато преминаването през антимонополния регулатор беше по-скоро формалност, сега през 2018 г. КЗК доказа, че може дори и с абсурдни аргументи да блокира неудобни за управляващите сделки. А един нейн отказ може да премине през още години на обжалване.
Натиска над съда
Няколко източника на "Капитал" от Върховния административен съд разказаха, че по делото срещу решението на КЗК за придобиването на "Дунарит" е имало над членове на тричленния състав.
Двама от съдиите, които е трябвало да разгледат делото са били отведени по молба на "Виафот", с мотив, че те лично или техни близки са били вложители в КТБ.
Източниците на "Капитал" разказаха как след като делото е обявено за решаване през май 2018 г. е имало разговори отстрана на ръководството на съда с членове на съдебния състав в посока решението на КЗК да бъде отменено, което обаче не се случва.
В крайна сметка делото отива на петчленен състав, където е разпределено на съдия Христо Койчев. Той не е титуляр във ВАС, а е командирован от председателя на съда Георги Чолаков месец по-рано от Административен съд - Варна.