През 2018 година, на книжния пазар в Германия се появява пътеписът „Зад три слънчеви залеза. Балкански поход през Румъния, България до Одеса”, където изненадващо срещаме името и на нашия град Разград. От общия обем на изданието, включващ 463 страници, 10 са посветени на лудогорския град, такъв, какъвто го е видял и усетил авторът Харалд Грил. В неговото съзнание Разград остава като център на капанците и родина на прабългарите, както той е озаглавил и частта от творбата си, посветена на лудогорските му преживявания и емоции.

Споменаването на Разград в произведения на чужди пътешественици не е ново явление. От по – ранни епохи разполагаме с достатъчно богат масив от пътеписи, осветяващи един, или друг детайл от живота на нашия град, пречупени естествено през гледната точка на съответния пътешественик. Но този библиографски факт идва да ни покаже, че всъщност и днес могат да бъдат открити детайли от културния колорит на Разград и околностите му, които да трогнат по един, или друг начин неговите чуждестранни посетители и да представят облика му в светлина, различна от тази, в която обичайно местните хора са свикнали да го възприемат.

Кой е всъщност Харалд Грил? Роден през 1951 година в разположеното в германската провинция Бавария селище Хенгерсберг. Познат на ползващата немски език читателска аудитория, като писател на свободна практика от 1988 година насам, членуващ в редица литературни сдружения в Германия, той става носител и на множество престижни награди за литература. Страстен пътешественик, автор на множество пътеписи, отразяващи неговите лични впечатления от контакта му с различни култури и докосването до различни кътчета в Европа. През 1991 година, Грил стартира излъчването на редовни свои авторски емисии по авторитетното Баварско радио в Мюнхен, чиито тематичен обхват включва в себе си предимно документални предавания, както и очерци по актуални и злободневни проблеми.

През есента на 2015 година, вниманието на Грил е привлечено от Балканите, където той предприема поредното свое пътешествие. В периметъра на пътуването му тогава попада и България и в частност Разград. Първоначалната и единствена информация за лудогорския град, с която към тогавашния момент е разполагал германският пътешественик, както сам той споделя в книгата си, е почерпена от Уикипедия и касае местния футболен тим Лудогорец. Вниманието му към населеното място допълнително е изострено от българин с разградски корени, живял в продължение на повече от 12 години в Германия и работещ понастоящем във Велико Търново, с когото случаят го среща по пътищата на България. За съжаление, в изложението авторът запазва в тайна името на своя български събеседник. Последният успява да го убеди да посети Разград с аргумента, че „никъде не е така красиво, както в Разград, там е зародишната клетка на българите”. Разковничето за това, той ще открие, ако разгледа Етнографския музей в града, където го очаква среща с „истинските българи – капанците, известни с най – доброто си кисело мляко и най – добрата си музика…”

Поради това, в повествованието на пътеписа, веднага след скалните църкви в Иваново, интересът на Грил се прехвърля към Разград, като той дава кратка справка за неговото географско разположение. Тук, първата спирка на германския гост се оказва Етнографският музей, според горещата препоръка на българския му познат, където той е посрещнат от уредника – етнограф на РИМ – Разград, Даниела Ганчева. С езиковото посредничество на нейния колега, д – р Димитър Петков, тя го повежда из необятните дебри на историята, културата и душевността на капанците. В края на това мислено пътуване във времето, авторът на пътеписа споделя, че не открива съществени разлики с музея в населеното място, откъдето идва, или този в Херманщад (Сибиу), Румъния. Докосвайки се до капанския бит, в пътеписа той прави паралел между откритата тук самобитна култура и тази на жителите на Шумава (планински масив, разположен между Германия, Чехия и Австрия) през ХІХ век, откривайки неподозирани сходства помежду им. Едва вникването в детайлите разкрива пред него чуждото и екзотичното.

По – нататък, разказът се спира на детайли от местната кухня, както и на подробно описание на първоначалната представа на автора за капанците, като „стари българи”, притежаващи също така и автентичен и неподправен фолклор. Именно, в центъра на тази представа, пътешественикът позиционира и Разград. Той споделя с читателя и констатацията си, че до средата на ХХ век, приблизително около 15 села в региона са били труднопроходими заради гъстите гори, разположени в техните околности.

От Етнографския музей в Разград, лудогорските приключения на чуждия пътешественик продължават, съпроводени от уредника – етнограф Даниела Ганчева и д-р Димитър Петков. Брилянтната осведоменост на Ганчева, относно впечатляващите чужденците кътчета в нашия край, както и професионалната езикова квалификация по немски език на доктора по история Димитър Петков, позволяват в съзнанието на този „почти случайно” попаднал в Лудогорието германски гост да бъде моделиран един незабравим образ за региона и неговите хора.
Заедно, те посещават капанските села Осенец, Гецово и Топчии. След вълнуващите срещи с местните си домакини Радославка Джебарова, Олга Маринова, Гинка Антонова Христова и Милена Дончева Стоянова, Грил научава много за ролята на българските читалища, като хранители на духовността, възхищава се от уникалното кисело мляко, каквото до момента не е опитвал никъде по света и остава в плен от красотата на българските „шарени килими, окачени върху една ограда, все едно са на някаква изложба”.

Траен отпечатък и дълбоко впечатление в съзнанието на чуждия пътешественик оставят и дискусиите с д – р Петков по най – разнообразни теми, благодарение на които, той успява да се докосне до миналото и настоящето на България и Балканите и споделя това впоследствие в своето произведение.

Освен местната етнографска група, дълбоко впечатление на Грил прави и архитектурата в нашия град. Той веднага забелязва смисловия контраст между конструкциите на построената през 1616 година джамия „Ибрахим паша”, която определя като една от най – старите на Балканския полуостров и завършената в началото на ХХІ век бетонна сграда на ДМТ „Антон Страшимиров”. Разбирайки, че последната осигурява дом на световноизвестния Капански ансамбъл, Харалд Грил изявява желание да се срещне и с тогавашния негов художествен ръководител Румян Занев.

Занев му показва народни музикални инструменти – гъдулка и кавал, споделя пред посетителя си информация за мисията на ансамбъла и в края на срещата му подарява DVD диск със запис на изпълнения на фолклорния състав. Впоследствие, той ще се превърне в неразделна част от неговия музикален репертоар по време на дългите му пътувания.

Грил прави съпричастни читателите и към един технически проблем, случил се с личния му автомобил непосредствено преди отпътуването му от Разград. Изключително впечатлен остава той от жеста, направен му от местен автомонтьор, който отстранява повредата само срещу 40 евро „много, много под неговите очаквания”. Напускайки нашия град, Харалд Грил възкликва: „Българите имат най – доброто кисело мляко, но и най – добрите механици!”

В заключение, можем да обобщим, че безспорно многобройни са литературните, документални и художествени достойнства на интересуващото ни произведение, но сред най – ценните за разградчани със сигурност се откроява картината, която то рисува за Разград с неговите минало, настояще и хора.

Виктор КОСТАДИНОВ