Запознаваме се с Николай Падалски благодарение на страницата ни във Facebook - Новини от Благоевград, където е поместен пост за спасяване на книги. Николай прави голямо дарение за опожарено читалище около Благоевград, но оттам отказват пратката. Доставката им се видяла много скъпа.
Предлагаме да помогнем, но за книгите бързо се намира нов собственик и те не остават на улицата. Николай е спасител на книги. Той им дава нов живот, а след това ги подарява. На всеки, който иска, но при едно условие - да обича книгите! И докато навсякъде върлува мнението, че българинът е спрял да чете, а книгите са демоде, той ни разказва една друга версия - за чували с книги и хиляди желаещи, които искат да ги получат. За книгите - с много любов!
Представяме ви едно интервю на русенеца за Actualno.
Г-н Падалски, как се роди идеята Ви да подарявате книги?
Такива идеи идват изведнъж. Първоначално имах два кашона книги, които ми бяха оставени от две дами, които заминаваха за чужбина. Аз реших да ги публикувам във Facebook, като писах, че ги подарявам. Имаше огромен, наистина огромен интерес, което ми даде идеята, че мога да разработя тази стратегия, за да дадем живот на старите книги.
Как намирате книгите? Кои са хората, които Ви ги подаряват?
Започнах да пускам обяви, че набирам книги, за които си плащам доставката до мен и след това ги подарявам. Някои хора си плащат доставката и това ми помага допълнително. Така започнаха да пристигат книги от цяла България. Днес, например, имам над 100 килограма книги. След като ги получа ги публикувам в моята страница и хората ми пишат коя искат.
Разбрах, че често помагате на читалища и библиотеки, които или са изгорели, или имат проблем с набавянето на нови книги. Ще ми разкажете ли историята, която най-много ви направи впечатление, за да помогнете?
Помагал съм винаги, когато са ми писали от някоя библиотека или читалище. Винаги съм изпращал книги – обикновено по 20, 30 или 40 килограма. Кой колкото иска, толкова му изпращам. Не знам на колко читалища съм помогнал, но сигурно на 10. Не влагам емоция в историите на читалищата. Имаше един случай от Благоевград, където от едно читалище не си взеха книгите, нямали пари за доставка. Книгите не останаха на улицата, намериха си нов собственик много бързо.
Какви са хората, на които подарявате книги – любители на книгата или просто колекционери?
Обикновено това са хора, които нямат нужда от тези книги. Правят ремонт и нямат място. Събарят цялото си жилище. Наследили са имот, а вътре са намерили книги. Различни мотиви. Някои пък не харесват книгите, които имат, други искат да дадат нов живот на книгата чрез подобно дарение. Хората, които си поръчват книги, според мен са различни. По-малко са тези, които искат да спасят книгата. Повечето търсят тези, които им харесват. И това е нормално.
Която е книгата, която промени живота Ви?
Имам много любими книги. Родителите ми имат огромна библиотека и съм чел много от книгите, които те имат. Обичам да чета повече руски и френски класици, както и български автори.
Чете ли българинът книги?
Според мен, да. Българинът чете много и достатъчно. Лично аз мисля обаче, че българинът започва да чете на едни по-късни години, а не когато всички смятаме – в училище. Обръщаме се към книгите в един по-зрял етап. Виждам и в други хора, които се занимават с продажба на книги, че имат доста работа. Това е добре.
Мислите ли, че библиотеките в България са достатъчно осъвременени и пълни с всички книги, които ни трябват?
Не мога да кажа, защото не познавам всички библиотеки като дейност. Смятам, че една библиотека, дали е работеща добре, отлично или зле, зависи от нейния ръководител или управител. Не знам дали мога да сравня библиотеката с предприятие, но ако мога, управителят би трябвало да може да осигури приходи от библиотеките, чрез многото дейности, които те биха могли да предлагат. В Русе не мога да кажа дали библиотеките има много читатели, но мога да кажа, че се управлява на много високо професионално ниво!
