Върховният административен съд (ВАС) докара нови главоболия на бизнесмена Емилиян Гебрев.
Собственикът на оръжейната фирма "Емко" и мажоритарен акционер в русенския военен завод "Дунарит" миналата седмица се оказа обвинен за прани на пари заради това, че "Дунарит" преди сделката с "Емко" бил купен с престъпно придобити средства на фалиралата КТБ от фирма на банкера Цветан Василев. В понеделник петчленен състав на ВАС излезе с окончателно решение, че влизането на Гебрев в русенската фирма е трябвало да бъде оценено от комисията за защита на конкуренцията, а тя е решила, че няма нужда от това и сега трябва да излезе с решение по приключената още през 2016 г. сделка, пише mediapool.bg.
Решението на ВАС отваря вратичка към изхвърлянето на Гебрев от "Дунарит", каквито опити икономическото министерство направи през 2017 г. с изкупуването на дълг на "Дунарит". Тогава "Държавната консолидационна компания купи заем за 47 млн. лв. от КТБ, дължим от "Дунарит" и препродаван на няколко пъти на различни фирми, сред които и свързаната с депутата от ДПС Делян Пеевски офшорка "Виафот". Държавата смяташе да придобие така русенския завод, но той си плати борча. След поредица протести на работници от "Емко", заради прекратения на това предприятие лиценз за работа и блокирани негови доставки, и среща на Гебрев с премиера Бойко Борисов, натискът на държавата срещу оръжейния бос бе спрян. Сега той отново е възобновен – явно на няколко фронта.
Неговата фирма придоби дял в "Дунарит" от "Кемира“ ЕООД, което е на дружеството "ТМН“ ЕООД, намирало се към момента на сделката под едноличния контрол на дружеството на банкера Цветан Василев "Хедж Инвестмънт България“ АД. Плановете на "Емко" да увеличи капитала на русенския завод с 60 млн. лв., което осигурява контрол и на практика е концентрация, бяха внесени за одобрение на КЗК, но предишният състав на комисията бавеше произнасянето си. През август 2016 г. новият състав на комисията, начело с предложената от ГЕРБ и избрана от парламента Юлия Ненкова, даде на практика зелена светлина на сделката като реши, че тя не се нуждае от нарочно одобрение.
Предприетите действия по вписване на акциите на Гебрев в "Дунарит" в Агенцията по вписванията обаче удари на камък и след поредица от съдебни дела на различно ниво в страната, се стигна до обжалването пред ВАС от офшорката "Виафот Инвестмънт България“. Тричленен състав на съда се произнася, че антимонолната комисия е взела правилното решение, но следва нова жалба от "Виафот" и този път петчленката отменя решението на предходната инстанция. В скоростно публикуваното си решение от 21 януари 2019 г. съдът казва, че КЗК е трябвало да се произнесе по сделката и връща случая отново в комисията.
"Виафот Инвестмънт България“ обжалва решението на КЗК като кредитор, в чиято полза е заложено предприятието "Дунарит" заради изкупения дълг. към фалиралата КТБ и влизането на нов собственик принципно засяга изплащането на борча. Според офшорката КЗК неправилно е преценила, че сделката между "Емко" и "Кемира" не се нуждае от оценка, тъй като анализ на комисията показала, че годишният оборот на двете оръжейни предприятия е под 25 млн. лв., какъвто е прагът за произнасяне на антимонополния орган. Дават се данни от финансовите отчети на засегнатите от сделката дружества за 2015 г., които надхвърляли прага за ненамеса на КЗК,.
От КЗК, "Дунарит" и "Емко" са възразили срещу втората жалба на "Виафот", но петчленката установила, че оборотът на сливащите се предприятия надхвърля прага от 25 млн. лв. и трябва решение на Комисията за защита на конкуренцията. Съдът установил, че КЗК не е взела предвид оборотите на дъщерните предприятия на "Дунарит“ - "Сана Парк Ризорт Мениджмънт“ ООД и "Машининвест-консултинг“ АД, които също са обект на сделката.
Така сега КЗК трябва да се произнесе по влизането на Гебрев в "Дунарит" и ако този път реши, че сделката ще окаже лошо влияние на оръжейния пазар и я откаже, сагата най-вероятно ще навлезе в нов кръг от съдебни обжалвания и собствеността ѝ ще виси.
"Виафот" като продала изкупения заем на "Дунарит" към КТБ, а "Държавната консолидационна компания" като получила парите си по него, не би трябвало вече да са фактор в бъдещи съдебни спорове и всичко е изцяло в ръцете на КЗК. Комисията с последните си решения даде да се разбере, че следва правителствените ветрове. Например сделката за купуването на активите на ЧЕЗ от пазарджишката фирма "Инерком", която според експерти трябваше да получи без проблем антимонополното одобрение, всъщност бе блокирана. Същоот се случи и с придобиването на "Нова телевизия" от чешкия милиардер Петър Келнер с мотиви, каквито регулаторът не вида при продажбата преди години не по-малко голямата бТВ.
