Местната власт не бива да блокира възможностите, проблемите да се решават с прякото участие на гражданите, смята докторът по конституционно право
С 29 гласа „за“, 13 „против“ и шестима „въздържали се“ общинските съветници в Русе подкрепиха становището на кмета на града Пламен Стоилов, че се отхвърля предложението за провеждане на местен референдум, който целеше произнасянето на гражданите на общината по редица екологични проблеми.
Мотивите на администрацията са два. На първо място, не е събран необходимият брой подписи, макар да е много близо до изискуемия по закон минимум, за да направи провеждането на референдума задължително. И второ – формулираните въпроси в предложеното народно допитване са незаконосъобразни.
Преподавателят по публичноправни науки и доктор по конституционно право на Софийският университет „Св. Климент Охридски“, а също така и член на Националния съвет на партия „Да, България“, Атанас Славов коментира ситуацията с проваления референдум в Русе в предаването „Нещо повече“ по програма „Хоризонт“ на БНР.
„Изключително важно е, че местните граждански общности са пробудени. Важно е, че граждани могат да се мобилизират и да съберат подписи в подкрепа за провеждането на местен референдум. Важно е също така, че има чувство за овластяване на местното гражданско общество и надежда, че хората могат със собствени сили да променят средата, в която живеят“, коментира Славов. Според него законът у нас дава преимущество на провеждането на местни референдуми, спрямо националните, където процедурата е по-тежка и, в този смисъл, усилията на местно ниво трябва да бъдат насърчавани.
„Аз също имам съмнения до каква степен част от въпросите действително могат, формулирани по този начин, да бъдат гласувани и подкрепени. Но, Общинският съвет в Русе не би следвало с лека ръка да обърне гръб на 15 хиляди активни граждани, които са събрали подкрепа за провеждането на този референдум. Нещо повече. Ако Общинският съвет беше на мястото си, той по-скоро трябваше, така да се каже, да вземе инициативата и да внесе онези допустими корекции във въпросите, за да ги направи максимално ясни и те да могат да бъдат гласувани от гражданите“, заяви още Атанас Славов в ефира на БНР.
Според него, тази година е много уместно да бъдат инициирани местни референдуми, тъй като те биха могли да се проведат заедно с местните избори, което ще спести нуждата от допълнителен финансов ресурс, ако те се свикат отделно. „Това е една възможност редица местни проблеми да бъдат решени пряко с участието на гражданите в съответната община и тази възможност трябва да се използва, а не да се блокира от местната власт“, отбеляза Славов.
„За мен, това, че в една голяма българска община, каквато е Русе, все пак почти 10% от имащите право на глас са се мобилизирали и са събрали подкрепа за провеждане на референдум, е наистина едно много силно послание“, допълни Атанас Славов и подчерта, че Русе винаги е бил град с будно гражданско общество още от епохата на тоталитаризма. „Да не споменаваме Комитета за екологична защита на Русе и т.н. Този град има много силна местна традиция във формите на пряка демокрация и местно силно гражданско общество“.
Славов уточни, че за валидност на местен референдум е нужна 40-процентова активност, каквато със сигурност ще е по-висока на местните избори през есента. Атанас Славов допълни, че освен референдумите, има по-малко използвани инструменти за гражданско участие.
„Когато гражданите искат да променят една наредба или един закон, въобще нормативен акт, не винаги е нужен референдум. Има процедура на национална и местна гражданска инициатива – събират се подписи за подкрепа, попълва се предложение за промени и то се представя на институциите. Те са длъжни в срок от 1 до 3 месеца, в зависимост коя е институцията, задължително да разгледат и гласуват предложението. Този инструмент позволява повече диалог, партньорство за приемливо решение“, изтъкна Славов и допълни, че е нужно гражданското общество да преценява кой инструмент е най-ефективен.