“Всяко пътешествие започва с първата крачка. Аз извървях своите 6 милиона крачки от Мексико до Канада, за да започна живота си отначало.”

Така приключенецът и луда глава Петър Ванев започва разказа си за първата голяма авантюра в живота си, описана в книгата му “Пътека през огън и лед”, чиято премиера е на 19 декември в родния му град Русе, пише Труд. Книгата включва целия му пешеходен преход по Тихоокеанския хребетен път в САЩ и разказва как се е развил животът му преди вземането на решението, подготовката и историите, които е преживял там.

В 382 страници и 100 снимки са отразени личните му впечатления, емоции, срещи, опасности. Изминаването пеша на 4240 км пеша е първата стъпка, бележеща нова посока в живота на 32-годишния българин. Това се случва, след като няколко години костюмарът Петър Ванев се изкачва по кариерната стълбица на мениджър в лондонски хотел. До един момент, в който захвърля елегантните дрехи и нагазва в дивата природа.

Възпитаникът на математическата гимназия в Русе записва педагогика с математика и информатика в Русенския университет, но решава да прекъсне обучението си, защото не се вижда реализиран в професията. Заминава за Лондон, където работи като барман и сервитьор. “Планът беше да се върна след година, но осъзнах, че няма смисъл, защото не си представях бъдещето”, сподели Петър. Той се връща в Лондон и стига до поста управител на отдел “Резервации” в елитен хотел с 820 стаи от веригата “Хилтън”. В един момент осъзнава, че работата на едно място не е това, което е искал. След 7 години в Англия се прибира за една по-дълга ваканция. Със сертификата си за Divemaster заминава за Тайланд, 4 месеца се гмурка всеки ден и е щастлив, че може да релаксира далече от отговорностите и напрежението на хотела.

Междувременно е гледал филма “Wild” по книгата на Черил Стрейд “Моето приключение в дивото”. След драматична развръзка в живота й – ранна смърт на майка й, развод и попадане в плен на наркотиците и порока Черил прави голям завой в живота си – решава да измине пеша Тихоокеанския хребетен път. Силно впечатлен от историята на Черил, той решава да не се връща обратно в Лондон, а да тръгне по същия маршрут. Със спестените си пари заминава за Щатите и от 27 март 2017 г. започва новият му живот като пътешественик по маршрута.

“Pacific Crest Trail или Тихоокеанският хребетен път е по дължината на три щата – Калифорния, Орегон и Вашингтон, от границата на Мексико до границата на Канада. Преминава през пустинята Мохаве в Южна Калифорния, Снежната планина в Сиера Невада, Каскадите в Северна Калифорния, равните плата с гъсти гори и комари като врабчета в Орегон, Северните Каскади в щата Вашингтон, който наричам “Американската България”, защото много прилича на нашата страна”, разказва Петър.

Някои вървят по част от маршрута, но голямото предизвикателство е да изминеш всичките 4240 км. Петър го прави за 5 месеца и един ден и е първият българин, постигнал това. Той не е броил кълко пъти си е казвал: “Край, дотук беше, не мога повече”, но е стискал зъби и е продължавал. “Човешките възможности са достатъчни за този преход, по-важно е психиката да издържи”, казва Петър. През повечето време е вървял сам и по-късно е осъзнал, че е много важно да има човек до теб, който да те ободрява, вдъхновява, да “зарежда социалната ти батерия”. По пътя той среща “Ангели на прехода” – доброволци, които приютяват пътешествениците в дома си или им оставят по маршрута храна и вода.

Докато прекосява пустини, планини, реки, гори, през пек, дъжд и сняг, среща по пътя си мечки, сърни, змии, скорпиони. “Те плашат хората, но си живеят в своя хабитат и нямат нито желание, нито намерение да се занимават с теб. Ако си подготвен как да избегнеш такива срещи, няма проблем”, казва Петър. Преодолял е и първоначалния страх да се движи сам в тъмното, после установява, че сред природата е по-безопасно да спи, отколкото в градска среда. Нощува основно на палатка и в хамак на открито. В раницата си носи най-необходимото: лека палатка, шалте за сядане на земята, спален чувал, храна за няколко дни и малък газов котлон. “Не е съвсем оцеляване в дивото, където трябва да си ловуваш храна”, уточнява пътешественикът. През определени периоди той се отбива от пътя в някое градче, за да се зареди с храна. Отсяда в някой хостел, за да почине на нормално легло, да се изкъпе и изпере.

Когато се прибира от пътешествието, има желание само да си почине и не смята да продължи с другите два маршрута от така наречената Тройна корона – “Пътеката на Апалачите” и “Континенталният преход”. Едно пътешествие му струва около 5000 долара, плюс самолетните билети. Но намира спонсори и тръгва по “Пътеката на Апалачите” на 31 май тази година.

И точно на рождения си ден 16 септември в 9:30 часа сутринта развява българското знаме на финалната точка – връх Бакстър в планината Катадин. За 109 дни минава през 92 планински върха, със 140 хиляди метра положителна денивелация. Маршрутът минава през 14 щата по Източното крайбрежие на САЩ, от планината Спрингер в Джорджия до връх Катадин в щата Мейн – 3500 км през гъсти гори, стръмни склонове, бурни потоци и реки.

По този маршрут голямото и постоянно предизвикателство са теренът и атмосферните условия – стръмни, почти вертикални спускания и изкачвания, при влажност на въздуха 80-90%. Дишането е затруднено, натоварването на организма е изключително високо. По-голямата част от пътеките са покрити с камъни, а това е изключително натоварване за глезените, защото често са мокри и хлъзгави и при стръмно слизане са опасни. “Когато вали 4-5 дни и всичко ти е мокро, мотивацията да продължаваш напред и удоволствието от прехода са сведени до нула. Стискаш зъби и продължаваш, докато дойде хубавият момент. Както е в живота – минаваш през спадове, преодоляваш ги и накрая стигаш до върха, където се наслаждаваш на невероятна гледка. После отново слизаш”, споделя Петър. Сериозни травми не е имал, но понякога дни наред е извървявал по 50-60 км дневно и умората се натрупва, а и носиш 15-18-килограмова раница.

Най-тежкият момент за Петър е бил при прекосяването на един доста амортизиран мост. Ако се срути – политаш в буйните придошли води и бързеи на река, в пика на топенето на снега, където смъртта е сигурна. “Бяхме група, за да си помагаме”, споделя Петър. В щата Мейн се налага да се придвижва с кану по придошлата река Кенебек, в Пенсилвания пък гази във вода до кръста.

По този маршрут често се срещат черните мечки, които са по-дребни от кафевите и са по-плашливи и безобидни. “Срещал съм всякакви диви животни – мечки, койоти, лисици, сърни. Минаваш си спокойно край тях и не те закачат. Надушват те отдалече и като се приближиш, бягат. Бях подготвен преди да замина с характера на животните и как да предотвратявам срещи с тях”, казва Петър. Общо среща 12 мечки, само с една от тях има проблем. Тя е с двете си мечета, майчинският инстинкт се включва и започва да ръмжи насреща му. Петър отстъпва леко и започва да удря и да вика. В Масачузетс среща и гърмяща змия. Не е носил пистолет или нож, само е вземал мерки да не докопат храната му, когато нощува на открито, като я е окачвал нависоко. Изминава хилядите километри с един чифт обувки, които закърпва с конци за зъби и лепило.

Тази зима Петър смята да почине и да потърси спонсори за третия маршрут от “Тройната корона” – Континенталния преход. Наречен е така, защото разделя континента Северна Америка на две и е най-дълъг – 4960 км. Тръгва от Ню Мексико, през щатите Колорадо, Уайоминг, Айдахо и Монтана. Минава през Скалистите планини в Колорадо. Ню Мексико е изцяло пустиня, където водата, ако я има, е замърсена. На Петър му предстои отново да мине през пустиня и планини с над 4000 м, сняг, гъсти гори, но този път с мечки гризли. “За тях трябва да съм с група и добре подготвен, защото те ревниво си пазят територията и са по-агресивни от черните мечки”, казва пътешественикът.

Какво е удоволствието да покриеш “Тройната корона”? “Дават ти само един плакет, нищо друго. Това ще ме накара да се почувствам пълноценен, да си докажа, че мога да преодолявам всякакви препятствия. Но по-важното е, че правя това, което обичам, и че намирам смисъл в него.

Подтиквам и вдъхновявам хората да не изоставят мечтите и целите си и да не се боят да ги реализират. Да преодолеят този страх от непознатото: “Ами какво, ако не успея, ако се проваля?” А това май е най-ценното в човешкото съществуване – да предизвикаш някого да каже: “О, и аз мога!” Моята представа за пълноценен живот е да се занимаваш с това, което те прави истински щастлив и да си свободен сам да вземаш решения за живота си”, казва пътешественикът.