В края на миналата година в Министерството на здравеопазването беше подписан анекс към Националния рамков договор, с който се постановява монтирането на камери на входа и изхода на инвазивните кардиологии. Решението е в сила от 1 януари.

Предложението дойде от управителя на НЗОК д-р Дечо Дечев, след като касата не можа да се справи с източването си чрез фиктивни коронографии, байпаси и стендове.

Когато д-р Дечев обяви идеята си, мнозина потърсиха аналогия с пръстовия идентификатор на д-р Москов, с който трябваше да се постигне подобен ефект, но единственото последствие от въвеждането му бяха увеличените разходи (според наследника му Семерджиев със 100 хиляди лева месечно) на здравните заведения, които трябваше да поемат за своя сметка и техническото оборудване. Дали ще е по-различна съдбата на видеонаблюдението? Едва ли. Поне докато здравното министерство не започне най-сетне да изпълнява ефективно ролята си на регулатор.

Мярката не е превантивна, а закъсняло следствие от неконтролируемото нарастване на броя инвазивни кардиологии, което стигна своя апогей по времето на Москов. Ако не друго, медиците ни вече имат добър рефлекс за услугите, които гарантират скъпи клинични пътеки.

Ако през 2013 година структурите са били 41 и се е приемало, че броят им е оптимален, през 2017 инвазивни кардиологии има в 59 болници. Съвсем логично при положение, че цените на пътеките по това време варират от 750 до над 4000 лева. Само в столицата инвазивните лаборатории са 13.

По данни на НЗОК през същата година са били извършени около 77 000 процедури. Броят на диагностичните е бил 39 231, а на лечебните - 34 373. Поставените пейсмейкъри са над 4300. Под 50% са клиниките, в които диагностичните или лечебни процедури са около 1000 за година. Долу-горе толкова са болниците, в които цифрата е под 500. Човек може да остане с впечатление, че в държавата ни грижата за сърдечното здраве на хората е издигната едва ли в култ, но според данни от доклада на ЕК "Здравето накратко: Европа (2018)" сме на първо място по починали от инфаркт.

Лидери по усвоени клинични пътеки са Националната кардиологична болница и "Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда"- София с над 2000 диагностични и над 1400 лечебни процедури.

Сред по-активните болници в страната са СБАЛК "Медикакор", Русе, с 1251 диагностични и 1522 лечебни процедури; СБАЛК, Ямбол - съответно 904 и 1054; МБАЛ "Св. Каридад", Пловдив, СБАЛК Плевен, УМБАЛ "Пълмед", Пловдив и МБАЛ "Св. Марина", Варна с по над 1000 диагностични и лечебни процедури. Като изключим първите две болници, в които все пак се лекуват пациенти от цялата страна, не е трудно да се ориентираме къде са изобилствали коронографиите и са се поставяли най-усърдно стендове и байпаси.

Преди година от НЗОК отчетоха, че инвазивните кардиологии са усвоили над 48.2 млн. лв. Очевидно съществуващите рестрикции нямат дисциплиниращ ефект.

Неефективен се оказа и контролът на Медицински одит. През 2018 стана известно, че 65% от делата на агенцията са "паднали" в съда заради необосновани актове и пропуски в законодателството. Отменените глоби са за над 900 хиляди лева - скъпо доказателство за законодателни недомислия и некомпетентност.

Неспособно да се справи с лавината от сърдечно-съдови процедури и лечения, през миналата година Министерство на здравеопазването предложи проект на нов стандарт по кардиология. Всъщност предишният беше отменен от ВАС година по-рано. За да гарантират качество, от ведомството въведоха изисквания за минимален брой диагностични и терапевтични процедури на оператор в областта на високо специализираните дейности. За инвазивна кардиология тази цифра е 100 процедури годишно. Практиката у нас обаче е доказала, че медицинските стандарти имат кратък живот и отхвърлянето им от ВАС е почти неизбежно.

В тази ситуация като единствено решение за спиране на източването на средства се очерта поставянето на камери на входа и изхода на инвазивните кардиологии. Само че след кардиологиите идват онкологичните и диализни центрове, родилните отделения, ортопедиите, отскоро и очните отделения, които никнат повсеместно - все сфери, в които има ръст на стойностите на клиничните пътеки. Нали документи за разкриване на нова дейност или нова болница се подават в МЗ? Не е ли по-логично да се регулира този процес от ведомството, за да не се стига до екзотични решения като поставянето на камери.

Всъщност дали една камера пред инвазивна кардиология ще спре източването на касата?

Както коментира неотдавна председателят на Българското дружество по кардиохирургия и директор на болница "Св. Екатерина" проф. Генчо Начев, тези камери ще дават информация само за това кога е влязъл и кога е излязъл пациентът и биха били полезни, в случай че за "15 минути е отчетено да са му направени 2 клапи и 3 байпаса".

Камерите не могат да докажат имал ли е или не пациентът нужда от въпросните манипулации. Няма да констатират и какви точно и с какво качество интервенции са му били приложени.

Защото този контрол не е работа на камерите, а на Министерството на здравеопазването. То е органът, който трябва да инициира законодателни промени без "пропуски", заради които болници и лекари се измъкват безнаказано от отговорност. То би трябвало да създаде бюджетна рамка, в която възможностите за източване на касата да са минимализирани. За реформиране на системата вече не говорим, че е срамно. Може би ще е по-евтино и продуктивно, ако се поставят камери в Министерство на здравеопазването. И не само "на входа и изхода".