Международен криминално-бизнес триъгълник изскача от разследването за убийството на шефа на Пристанище Русе Васил Митев.
Наред с висш кадър на „Мултигруп“ сред основните заподозрени за поръчковата екзекуция са скандален румънски бизнесмен и арменец, сочен от МВР за шеф на банда поръчкови убийци, пише България Днес.
Формално между тримата заподозрени като поръчители на екзекуцията няма пряка връзка, спомнят си русенски криминалисти. Единственото общо между интернационалното трио са влиятелните им политически познанства в България и мощни бизнес интереси, свързани с порта в дунавския град. При подобно съчетание на милиони долари и покровители от властта е напълно логично, че и днес, 23-години по-късно, убийството на Митев е в графата "неразкрити".
Независимо от събраните многобройни улики и дори арест на човек, сочен за прекия изпълнител на екзекуцията. След намеса от високо ниво те така и не се превръщат в доказателства, годни за съд, спомнят си русенски криминалисти. Така случаят с първия поръчково убит държавен чиновник след 1989 г. влиза в графата "жертви на криминалния преход".
Самата екзекуция на шефа на пристанище Русе Васил Митев е извършена на 16 януари 1996 г. Както всеки делничен ден чиновникът излиза от дома си на ул. "Екзарх Йосиф" в ранни зори. Митев така и не стига до кабинета си, макар да има насрочена важна среща. След като закъснява повече от час, секретарката му започва настойчиво да звъни на домашния му телефон. След като никой не вдига слушалката, тя алармира съпругата му. Близките на Митев го откриват в гаража, откъдето Васил обичайно тръгвал с автомобила си към пристанището.
Отваряйки вратата, те го виждат паднал край колата, с ключове в ръка и потънал в локва кръв. Пристигналата оперативна група от РДВР – Русе, установява, че Митев е прострелян с три куршума. Криминалистите се сблъскват с детайли, които говорят, че в случая става въпрос за професионално извършено убийство. Почеркът е на опитен килър - два от изстрелите в гърдите и главата са определени като смъртоносни, а третият е контролен.
Първите разкази на колеги и приятели описват пристанищният шеф като изключително честен и принципен. Отказът му да се замеси в корупционни афери си има своята цена. Според негови близки Митев многократно е получавал заплахи от месни крими и бизнес величия. За негов основен враг се сочи чужд гражданин, за когото има оперативна информация, че действа като острие на висш бос от „Мултигруп“.
По това време като неофициален наместник на Илия Павлов в Русе се сочи Димитър Калчев. След промените през 1989 г. Калчев ръководи русенския клон на Кредитна банка, в която главен акционер е "Мултигруп". Впоследствие с подкрепата на БСП през 1995 и 1999 г. е избран за кмет на Русе. След завръщането на Симеон Сакскобургготски Калчев по негова лична покана става министър на държавната администрация.
Паралелно с политическата си кариера Димитър Калчев развива и мащабен бизнес. Като лица кадъра на „Мултигруп“ ползва свои близки роднини и приятели, спомнят си хора в града.
В част от дружествата нерядко се появява и името на арменеца Артур Торосян. По това време разработки на МВР сочат Торосян като лидер на подземния свят в Русе. Името му изскача в разследвания за контрабанда, рекет, побоища, отвличане, търговия с крадени коли. Спорната му биография не е пречка негова фирма да се сдобие с лиценз за охранителна дейност, а след избухналия скандал валят оставки на висши шефове в МВР. В бандата на Артур са десетки украински и руски главорези с опит от войната в Афганистан, става ясно от медийни публикации.
Наред с криминалните дейности, Торосян върти и бизнес с внос на горива и въглища. Именно там според противници на Калчев от СДС в Русе се преплитат интересите му с Артур. Опонентите на русенския кмет твърдят, че именно чрез арменеца Калчев опитва да приватизира петролната база в Свободна безмитна зона Русе. След неуспеха апетитът се насочва към ръководеното от Васил Митев пристанище в града.
Самият Митев категорично отказва да съдейства на интересите на хората около Димитър Калчев, спомнят си хора от града. Чиновникът успешно парира и няколкото опита за скрита приватизация на порта. Съпротивата на опонентите му не закъснява. С помощта на изфабрикувани сигнали срещу Митев до ресорния министър се правят опити да бъде сменен от поста. Заради липса на реални факти те са безуспешни. В този момент спецслужбите попадат на данни, че се готви силово решение срещу неудобния шеф на пристанището.
Засечени са и контакти между българските врагове на Митев и румънски бизнесмен, който също има интерес от липсата му на поста. По това време шефът на пристанище Русе е в открита война с румънския транспортен бос. Повод е разпределението на приходите от ферибота между Русе и Гюргево и превоз на товари с кораби към Германия.
Печалбите от дейността се изчисляват на милиони долари. Дълго време превозите са монополизирани от румънски бизнесмен, което предизвиква протести на родните превозвачи.
Месеци преди убийството си Митев е на път да активизира трафика на превози от българска страна за сметка на румънците.
Започналото разследване за смъртта на Васил Митев така и не води до резултат въпреки десетките ангажирани криминалисти. Раздвижване по темата има едва шест години по-късно. При спецоперация призори на 29 октомври 2002 г. барети арестуват в Русе Артур Торосян и петима негови авери. При последвалата пресконференция става ясно, че акцията се води от топкриминалиста полк. Ботьо Ботев.
Ченгета обявяват, че са разбили зловеща банда за поръчкови убийства, за чийто шеф бе посочен Торосян. Наред с Васил Митев на сметката на килърите се водели екзекуции на поне четирима бизнесмени от Русе, Велико Търново и Елена.
Неофициално тогава ченгета коментират, че при извършените обиски на десетки апартаменти е открит и пистолетът, с който е ликвидиран Митев. В крайна сметка до обвинения така и не се стигна.
Паралелно с фабриката за поръчкови убийства срещу Торосян се води и разследване за връзка с разстрела на бившия премиер Андрей Луканов. По това време като извършители на екзекуцията от прокуратурата сочат Александър Русов и Олег Проценко. За двамата е категорично доказано, че година преди екзекуцията на експремиера са работели за Торосян. Самият Артур също е задържан през 1999 г. покрай разследването по убийството на Луканов. Арменецът е заподозрян за отвличането и покушението над един от предполагаемите килъри на бившия премиер - Сергей Шанин. Следствието тогава разкри, че Луканов и Шанин са ликвидирани с един и същ пистолет. След няколко месеца в килията Торосян е пуснат под гаранция, без да се стигне до съд.
Торосян изплува в германска пирамида
След задържането си през 2002 г. Артур Торосян престоява половин година в ареста. След като споменът за "разкритата" от МВР банда убийци заглъхва, арменецът е пуснат под гаранция. Спецченгета твърдят, че Артур се мести от Русе във Варна. Там според публикация във в. "24 часа" започва да работи за влиятелен наркобос от ВИС-2. Впоследствие е засечено участието му в канал за контрабандни цигари, организиран от грузински мафиоти.
Преди две години името на арменеца се появи и покрай фалиралата пирамида на немеца Андреас Нобис. В местните медии Нобис открито е обявен за фараон заради афера със 70 млн. евро. Парите събрал от дребни инвеститори с обещания да ги вложи в плантации за дървесина в България чрез инвестиционното си дружество "Лигнум". В крайна сметка обещанията се оказват мит. Немското дружество и българските му клонове обявяват фалит, а за хилядите излъгани инвеститори остава да пият по една студена вода.
В свое разследване немският вестник "Зюддойче цайтунг" описва детайлно измамната схема. Според материала милионите са източени през няколко български фирми, регистрирани от Андреас Нобис. Наред с него в управлението на дружествата се появяват и имената на един от шефовете на СИК - Рахмат Сукра, и Артур Торосян.