Широково - селото, което си струва да посетим

В русенска област има много красиви села, които имат богата история и представляват интерес както за българи, така и за чужденци.

Такива са Кошов, Червен, Табачка, Иваново, Басарбово и други.

Ние ще ви разкажем за едно от тях, което е по-малко популярно, но не по-малко интересно и което си струва да бъде посетено.

Това е село Широково.

Широково е село в Централната част на Северна България. То се намира в община Две могили, област Русе.

Отстои на 44 км южно от центъра на гр. Русе, на 10 км югоизточно от гр. Две могили, на 20 км североизточно от гр. Борово, на 280 км в същата посока от столицата София и на 191 км северозападно от гр. Варна.

В момента населението наброява приблизително 30 души.

Селото е разположено в Дунавската равнина, в живописния каньон на Природен парк "Русенски Лом", на надморска височина от 100 м. Намира се в долината на река Черни Лом, заобиколено от отвесни, високи скали.

Климатът е умереноконтинентален и се характеризира с горещо лято и студена зима.

Широково е едно от малките селца в Русенска област. То е изключително красиво и спокойно. 

Забележителности и туризъм

Интерес представлява местната църква "Св. Архангел Михаил", построена през 1881 г. и реновирана през 2008 г.

В центъра на селото се издига паметникът на войводата на Червеноводската чета - Върбан Йорданов, който е убит през 1875 г. През 80-те години тук са преместени и неговите кости.

Интересни факти за Червеноводската чета

През 1875 г. Русенският революционен комитет подготвя въоръжена чета, част от планирано въстание в България, останала в историята като Червеноводската чета.

Тя е сформирана на 17 септември в село Червена вода, Русенско. На 21 септември се отправя по течението на река Русенски Лом, където от селата наоколо трябвало да се присъединят още въстаници. Тъй като това не става, преди село Широково четата се разпуснала, а въстаниците се придвижили до Русе, Две могили и Червена вода.

През 1874 г. Русенският революционен комитет изградил местен комитет и в Табачка, целта била организиране на въстание, което да избухне в село Червена вода.

От етнографска гледна точка една особеност бележи революционната дейност и начина на сформиране на четата - участниците от Червена вода са балканджии - преселници от Еленско и Тревненско, много от тях - роднини, информира liternet.bg

Балканджии живеят и в селата, откъдето четата очаква подкрепа - Табачка и Широково, а близките контакти между преселниците, живеещи в региона, са добре известни. Четникът Георги Цончев пише в спомените си - "Пътят ни беше най-първо през хубавото село Табачка, защото оттам щяха да излязат няколко момци и знамето щяхме да приемем там скрито в една пещера."

Червеноводската чета потегля по своя път в състав от двадесет души, като двама от Русе се присъединили към тях при Табачка. Местни четници не излязли, но някои от селяните им помогнали - едни им дали храна, други ги превели през реката, а селският поп укривал двамата русенци до срещата с четата.

Към читалището "Христо Ботев" в село Широково има библиотека, етнографска сбирка, показваща българското наследство в Широково, както и женска група за автентичен фолклор.

Фолклорната група жъне големи успехи, скоро този месец грабна златен медал на фестивала в Павликени. Наградата бе връчена лично от голямата певица Янка Рупкина. Неуморните широковски самодейци взеха участие и във Петропавловския събор на народното творчество, който бе открит на 22 юни 2019 г. от президента Румен Радев. 

Само на 4 км разстояние се намира втората най-дълга пещера в България - Орлова чука, която привлича туристи от цялата страна.

Преди влизане в селото, в горната част на огромен скален масив се намира пещерата Двете Дупки.

В района могат да се посетят още Ивановските скални църкви край с. Иваново, както и къщата-музей на Филип Тотю в гр. Две могили.

В река Черни Лом могат да се уловят няколко вида риби, от които най-често срещани са: каракуди, кефал, кротушка, бяла мряна, безлюспест шаран и др.

Интересна информация за селото получаваме и от блогърката Zvezdichka, която споделя своите впечатления за Широково, както и много снимки в своя блог zvezdichka.blog.bg.

Ето какво разказва Zvezdichka:

"В деня, когато посетихме местността “Чуката” в село Острица се разходихме и до съседното село Широково и по-специално до Широковското кале, за което знам от съпруга си. Калето е открито и описано от Карел Шкорпил и бяхме заинтригувани да го видим, а и търсехме място за разходка. 

Спряхме колата до селските обори и това, което забелязахме в далечината бяха 2 черни прасета, които ровеха в земята. Мисля, че бяха диви, но явно хора ги отглеждат. Като ни усетиха веднага се скриха в обора. 

Тръгнахме по черния път от долната част на калето. Всичко беше обрасло в дръвчета, трънаци. 

Обхождайки района, които беше обрасъл във високи треви, това, което се набиваше на очи беше невероятно грозна гледка на посегателство от страна на човека. Навсякъде бяха копали – малки и големи изкопи, иманяри, които са търсели нещо ценно навярно... Никъде досега не сме виждали следи от такова копане. То бива, бива, ама чак толкоз...! 

Това, което мога да дам като информация за калето е от една книга на бивш военен от село Широково, който е милеел за историята на селото си и се е опитал да я запечата в книга, само, че не знам името му, но той е черпел информация от записките на Карел Шкорпил. Ето какво се казва там: (С наклонен шрифт съм набрала част от текста на книгата.)

  “През 1914г. Карел Шкорпил прави подробен опис на старините по течението на река Русенски лом. Подробно описва 2-те калета до селото – кале Широково и Кале на Мерата.(Ние специално обходихме кале Широково.) За него Карел Шкорпил споменава, че формата на крепостта е остър клин 450 кр. дълъг и 170 кр. широк. 

Крепостта е била пазена от югоизточната достъпна страна на платото с два напречни зидове между скалистите стръмни спускове. Във външния зид е имало 3 големи полукръгли изпъкнали навън кули и пред него един ров.

Вътрешния зид е до 4м. дебел и 90 кр.дълъг, с две полукръгли изпъкнали кули, с диаметър около 15 кр. Зидът и кулите са били построени на външно лице от големи квадрати (1,25м. дълъг, 0,6 м. висок, 0,8 м.дебел). Вътрешността на зидовете е от ломен камък, изливан върху твърд хоросан.

Входът е бил от югозападния край на зида: от него е слизала стръмна пътека в долината. Пътеката е била от части изсечена в скалата. И досега личат изтрити стъпала и до платото едно изкуствено правоъгълно отделение, сечено в скалата, което е съборено от външната страна. 

На скалите над долината на река Черни лом не личат следи от зидове, а се намират наред дупки (0,2 x 0,15) , обикновено по две на разстояние 1,3 м. – вероятно от дървена крепостна стена. 

Такива дупки се намират и на други места в крепостта (от дървени вътрешни постройки).”

  А ако някой очаква да види снимки с останки от кале и крепостни зидове ще го разочаровам – кале във вида в какъвто ни го описва Карел Шкорпил не съществува.

Пред погледа ни се ширва една просторна поляна и само когато човек се разходи по края на калето от страната на реката се виждат каменни ямки (дупки). 

От един голям изкоп, със сигурност изкопан от иманярите се виждаха вероятните основи на крепостта – големи, бели, дялани камъни. 

И от още едно място можехме да си изградим представа за материала – каменните блокове в основата действително бяха огромни и навярно самото кале е било изградено от камък и дърво. Но за съжаление само това се беше запазило от каменната зидария на крепостта...

Каменните зидове са били от страната на остришкото плато. (Самото кале се намира на границата на Широково и нивите на село Острица.) А от стръмната страна откъм река Баниски лом вероятно е била изградена дървена конструкция от греди и порти, за което свидетелстват многото каменни дупки, които видяхме и снимахме.

Предполагам, че калето е било разграбено още от древността, защото местните къщи се строят в основите си с ломени и обработени камъни и местните хора са ги използвали за изграждане на къщите си навярно.

Точно срещу калето се разкрива красива гледка към живописния каньона на река Русенски Лом. Характерно за Природен парк “Русенски Лом” е, че той започва именно от Широково. 

Уникални са скалите и скалните форми, които човек може да различи, оформени в тях в непристъпните височини. Множество дупки и пещери зеят в тях. 

Един великан е застанал на пост и пази скалистите зъбери. Жалко, че не може да стресне иманярите, които забягват на съседния склон, за да копаят и поразяват земята на нашата древност...

А другото кале, известно под името “Кале на Мерата” се намира точно срещу моста, който ни отвежда към село Острица.

Но него все още не сме успяли да го посетим...", завършва Zvezdichka.

Етнографски групи в района на селото

В миналото селото е било заселено с така нар. балканджии. Балканджиите са етнографска група, обитаваща Централен Балкан - от Троян до Елена, представителите на която през ХVІІІ и ХІХ век се заселват в равнинните части на Северна България, пише liternet.bg.

При своето преместване балканджиите се заселват преди всичко в съществуващите вече селища, в които живее старото местно българско население на Русенско - хърцоите.

За тези преселения в стари селища подсказва тяхната съхранена структура. "Чукова махала" в Тетово, "Драката" в Писанец, може би "Пясъка" в Нисово и "Алчака" в Широково - във всички тия села посочените махали са ясно обособени и оразличавани при съвременните ни проучвания като по-консервативни в облекло, нрави и обичаи. 

В тях със сигурност са останали да живеят хърцои, а в останалите части - балканджии. В същото време се появяват и селища, образувани само от балканджии - Табачка, Широково, Нисово, Лом Черковна. Между тях се пораждат контакти, които се запазват до средата на ХХ век. В своите предпочитания за женитби преселниците избират партньори от балканджийски села.

През 1999 г. при проучване на село Широково баба Злата Маринова Петкова, родена през 1922 г., разказа за своите младежки години, когато прекарвали чудесно в сборни компании измежду табачени, широковчени и тръстеничени. 

Историческо минало на село Широково

Подробна информация за историческото минало на селото е събрал о. з. полковник Тодор Григоров, доктор по военни науки, в своята книга „Село Широково“, издадена през 2003 г.  Самият автор на книгата е роден в Широково и споделя, че "няма по-скъпо и свидно място от това, където си се родил, проходил, прекарал детството си". 

След пенсионирането си Григоров преосмисля живота си и осъзнава, че е длъжник на съселяните си, наблюдавайки тяхното материално и психическо състояние. Очеркът обхваща периода от най-стари времена до наши дни, като авторът не претендира за изчерпателност. 

Написаното дава възможност на изселилите се от селото и техните деца и внуци да научат някои подробности за живота и трудностите на своите предци.

Предания за село Широково

"Боевете се водили там - в “Кошмарята”, разказва Ради Петров Радев пред sabori.bg.

"Окопите били горе, на баира. Турците са отстъпвали - “за към селото”. Боевете започнали от с.Чилнов към с.Широково. Турците се изтеглят от Чилнов към Кацелово. Една “кадъна” застрелва един руснак. Руснаците пък застигат обоза и настава сеч. Ей туй помня аз, което разправят хората. Нали не съм видял с очите си” - заключва Ради.

И добавя, че това, което е видял, го помни. /”Аз съм скитал толкоз и война съм видял”/. 

В Широково бой не се е водил. Това, което Ради Петров разказва, го е слушал от старите хора.

Щабът е бил горе, в Шумарята казвали, в градината. Народът се изтеглял към Брестовица, пък турците към Кацелово.

“Ама не съм бил, че да Ви кажа!. Защото аз съм водил три години война и три години съм седял в Гърция пленник. Руснаците, как да ти кажа, не се равнят с нас. Те са малко по-боси от нас в работата. Ние сме най-трудолюбивия народ на земното кълбо. Сега стана, че тез, младите, не работят вече. То туй се знае вече... Четири години съм стоял в Русия: “льоли, льоли” и то не мръква тъй”, казва възрастният човек.

На въпроса какво е чувал от баща си и дядо си за събитията от Руско-турската освободителна война през 1877-78 година, Ради отговаря със скептицизъм: “По слово”.

Ето какво точно споделя за живота колоритният   жител на Широково:

- Колко годишен сте? 

- Осемдесет и втората карам. 

- Значи 82. 

- Малко ви се видят? 

- Не са малко, ама още може... Не ви личат. 

- Ама ще ти кажа, че 82 години съм живял, още 82 да живея, все толкоз - нищо няма да разбера. 

- Защо? 

- Защото какво ще разбереш от този живот досега? Какво си разбрал? Нещо възнаграждение имаш ли? 

- Надяваме се. Всеки живее с някаква надежда. 

- С надежда, ама ха-ха! Искам да ти кажа, че бадева ти е надеждата, веднага. Казвам Ви, че 82 години съм живял, нищо не съм разбрал, още 82 години да живея, пак нищо няма да разбера. Тъй е животът. Турската приказка е: “Алан дюнеа”, дето го казват - лъжовен свят, свършен свят...

Друга легенда, свързана с Широково, е тази за величествена златна карета, заровена край селото.

Предания за скрито съкровище подлудяват иманярите през последните години. Това разказват местни жители, които са силно обезпокоени от непрестанните набези на златотърсачите, информира столичен ежедневник.

В близост до живописното село се намират останките от късноантичната крепост Кале бурун. Според местните предания в земята под него са скрити несметни богатства, които привличат интереса на десетки авантюристи. Късноантичната крепост се намира на скалист нос, ограничен от река Черни Лом от север и река Баниски Лом от югозапад.

За съществуването на златната каляска, която е пълна със сандъци със съкровища, потвърждава и популярен местен текст:

"И от тогаз се носи предание,

че има тунел от връх Острец до Калето,

и в него, пълна с тежко имане,

стои заровена златна карета.

Но никой до сега не го е намерил,

само дребни монети излизат

и останки от крепостни зидове

над стръмните скали се виждат.

Това е легендата за Кале Широково

високи стени над реката издигнало,

а днес, само тъжни руини,

напомнят за славното минало."

Именно това послание провокира мнозина да грабнат кирките и лопатите, за да търсят скритото имане.

Според преданието по време на Римската империя край сегашното село Широково преминавал пътят на римската поща. Тъй като трафикът от хора и превозни средства бил натоварен, властта взела решение край скалите да се изгради пункт, където пътуващите да почиват, преди да продължат с изморителните преходи.

За сигурността на преминаващите били вдигнати наблюдателни кули, а калето било опасано с дълбок ров, който да го пази от нашественици.

След създаването на българската държава мястото за отдих на пътуващите продължило да съществува и дори се разраснало. Крахът му настъпил с идването на турските нашественици, които го опожарили и ограбили, твърдят разкази на местните хора.

Преди това обаче, разказва легендата, много от ценностите били заровени в земята, за да не бъдат открити от поробителите. Според преданията бил изкопан огромен тунел, където именно била скрита златната карета с натоварените на нея съкровища.

През 2015 г. петима иманяри бяха заловени, докато копаят в землището в Широково в търсене на турски златни монети. В полицията в общинския град Две могили е получен сигнал, че няколко мъже ровят в подножието на скален скат в началото на русенското село.

Към мястото отпътувала група полицаи, които са намерили металотърсач, инструменти и две коли. От иманярите обаче нямало следа. Униформените започнали претърсване на района и намерили наблизо петима мъже, които усърдно въртели кирки и лопати. Двама от групата били от Русе, а останалите дошли от Монтана, Вълчедръм и Велико Търново.

Русенците били нови в занаята, но чули, че около Широково са заровени много турски пендари, и решили да си пробват късмета заедно с опитни приятели. И петимата търсачи на съкровища са прибрани в ареста. Там обяснили, че чули за легендата за несметни богатства и затова решили да копаят в района.

Местните хора обаче признават, че набезите на иманярите са често явление и се страхуват от тях, тъй като имало случаи да посягат на собственост и в Широково.

В наши дни само на места от античната крепост личат камъни и хоросан. В средата се издигат две могилообразни възвишения - останки от кули, които са наблюдавали входа. В североизточния ъгъл също е имало кула. В югозападната част на крепостта е имало пътека към реката, от която са запазени стъпала, изсечени в скалата. В горния край на стълбата в скалата е издълбано правоъгълно помещение с размери 4 на 4,5 метра.

По западния ръб на възвишението на отделни места се виждат дупки, изсечени в скалния терен, вероятно във връзка с дървени конструкции. В момента около калето има множество изоставени трапове, които са дело точно на иманярите, решили да търсят бърз начин за забогатяване.

Тайнствената златна карета обаче така и не е открита, както и легендарните купища със злато.

Старинни местни ритуали за дъжд

Жителите на Широково са били майстори на молебените за плодородие и за дъжд.

В тях са участвали почти всички жители на селото, като задължително е присъствието на свещеник, а ако няма такъв, главна роля играе най-възрастната жена. В селото молебените за плодородие са се извършвали или в местността Черковната нива или в местната църква.

За разлика от молебените за плодородие молебените за дъжд в Широково са се правели в пещера в местността Ерека близо до реката.

Пазители на селото от град и градушки се явявят т.нар. от местните хора усорлици - грабливи птици "като сокол", които летят в градоносния облак и така го разбиват.  

Съвременен облик на традициите в Широково

В днешно време малкото останали жители продължават да се събират по празници и да поддържат духа на селото жив. 

С танци, песни, почерпки и добро настроение се отбелязват Трифон Зарезан, 8-ми март, Лазаровден, Цветница, Бабинден, Първа пролет, правят се възстановки на събитията по залавянето на Върбан войвода в с. Широково, сбирки в читалището и прочие.

Снимки и отзиви от тези събития могат да се видят в интернет страниците Широково - преоткрий го и Широково.

Песен, посветена на село Широково, може да чуете тук.

Всяка година в последната седмица от ноември е сборът на селото.