Не беше нужно столични журналисти да си правят командировка в провинцията, за да узнаем, че в Русе нищо ново не се случва.
Градът, уж, има потенциал за по-добро развитие, но само на книга.
Защото свободният дух е в бутилката с герберска капачка, натискана отгоре от човек, който изглежда като селяндур, говори като селяндур и управлява като селяндур. Това по русенските страници на Капитал не го пише. Но ние си го знаем, пише Фронтално.
Добре е, все пак, че столичният седмичник анализира причините, поради които потенциалът на Русе така и не се реализира. И прогнозите му за близкото и по-далечно бъдеще са нерадостни, но изглеждат верни.
Застой, с тенденция на понижаване – също като нивото на Дунава – това е трендът на Русе и засега той изглежда необратим.
Двата мандата на Стоилов и ГЕРБ са коствали още 11 000 русенски емигранти срещу еФтина работна ръка от съседните околии. Как, иначе, да се поддържат ниските заплати, които плащат местните дерибеи? Тях, тия т.нар. „бизнесмени“ с генезис от краха на комунизма, Стоилов и ГЕРБ напълно ги устройват. Те се обогатяват с кражби на публични средства, а не с интелект и съзидание.
И в бизнеса, и в политиката, и във всяка една сфера днес колят и бесят селяндури с претенциите да са носители на „свободния дух“. Тези хора са единствената пречка пред развиването на номиналния потенциал на Русе.
Когато спрем да работим за селяндури и да ги избираме на избори, тогава нещо добро в този изпразнен от съдържание град може и да се случи.
