Гостуваща изложба на екзотични влечуги е новата атракция в Историческия музей в Русе.
В терариума са представени змии от различни точки на света, които са малко познати, а някои от тях напълно неизвестни за хората. Част от екземплярите са единствени за територията на Балканите и могат да се видят единствено в тази изложба.
Организаторите са се постарали са представят редки и сравнително непознати у нас екземпляри на отровни и обикновени змии. „Един от гвоздеите е горската кобра, животно, което е почти с потенциал на черна мамба. В джунглите на Африка еквивалент на черните мамби са горските кобри. Също толкова агресивни, толкова нападателни, с една идея по-слабо отровни само. Имаме тексаска гърмяща змия-албинос, както и интересна пепелянка без рогче. Най-големият екземпляр тук е горската кобра. Тя е дълга около 3,5 метра, 8-9-годишна, тежи около 3 кг. Голяма е гюрзата, която е на 10 години“, разказва уредникът Марко Иванов пред Русе Медиа.
Акцент в експозицията са българските отровни змии – като пепелянката например, която е показана в различни разновидности. Според специалистите не бива да се страхуваме от тези влечуги.“Не е страшно да срещнем змия в природата, страшно е да се опитваме да си играем с нея. Това е опасното, защото българските пепелянки при средни размери от порядъка на 60-80 см регулярно, могат да имат отровни зъби, които са с дължина до сантиметър и половина. Обикновено, ако не закачаме която и да е змия, тя няма да дойде при вас, няма да дойде да ви нахапе. Най-правилното просто е да се спрете и да я заобиколите на метър разстояние“, казва още експертът.
Той споделя, че почти всички отровни змии са склонни да правят т.нар.сухи ухапвания, т.е. хапят с отровните зъби, но не вкарват отрова. Всяка една змия решава кога и дали да инжектира отрова в момента на ухапване – зависи от емоционалното състояние, от времето, от много неща. При пепелянките сухите ухапвания са около половината, докато при другите змии са само около 1 процент.
Повечето от влечугите са сами в клетка, защото е опасно да се смесват. „Може да съберете в една клетка боа и анаконда и нищо няма да се случи, защото те естествено живеят в една среда, имат едни и същи местообитания. Хубаво е все пак да са един и същ размер, защото по-големият може да изяде по-дребничкия. При варана почти нищо не можете да вкарате, защото всичко се яде. Даже се е кротнал днес, вчера цял ден се опитваше да стигне до анакондата, защото я подушва през отдушниците“, споделя Марко Иванов.
Изложбата „Влечугите – тайнствени непознати“ ще остане в Историческия музей в Русе до 28 април.