В Кривина все още живеят с надеждата селото да живне.
Там, където река Янтра се влива в Дунава, е разположено село Кривина. То е едно от най-малките населени места в община Ценово. В него живеят близо 350 души като повече от две трети от жителите му са на пенсионна възраст. Болшинството от мъжете и жените с посребрели коси твърдо живеят с мисълта, че селото им в близките години няма да заприлича на старчески дом, а ще придобие нов облик с повече млади хора и деца. И за това има много предпоставки с положителен знак.
Идеята най-силно се подхранва от проектите за експонирането на римския кастел Ятрус. Съоръжението е много добре запазено и със сигурност ще привлече поток от български и чуждестранни туристи, но след като се реставрира и се изгради прилежащата инфраструктура. Но докато крепостта отвори врати за посещение, делниците в Кривина със сигурност ще преминават монотонно, с обичайните проблеми на жителите му.
Другата искрица на надеждата е свързана с реките Дунав и Янтра, които през последните години привличат все повече почитатели. От ранна пролет до късна есен могат да се видят любители на водните спортове и на риболова. Едно от най-големите събития в Кривина е празникът на река Дунав. Събират се стотици мъже и жени, за да опитат от традиционната рибена чорба. И всичко това може да се сбъдне в обозримото бъдеще. Кривинчени силно вярват, че промените ще дадат нов стимул за по-доброто бъдеще на селото. Но дано да не е както с идеята за панорамния път покрай Дунав, който трябваше да свързва Свищов и Русе и се очертаваше като най-пряката връзка между двата града. Но обещанията започнаха полека-лека да се забравят, защото управляващите не са много щедри към пограничните райони, а и парите за ново строителство все не достигат. На 2 юни в Кривина по традиция отбелязват селищния празник. Освен задължителните фойерверки, се провежда факелно шествие с мотори и се организира турнир по борба. Общоселското празненство завършва в късна доба с кръшни български хора на мегдана и богати трапези.
Колкото и да е тъжен фактът, но през миналата година в Кривина се е родило само едно дете. Шест момичета и момчета всеки ден пътуват по няколко километра с автобус до съседното село Новград, за да ходят на училище. Родителите им обаче сериозно обмислят планове в близко бъдеще да се преселят към по-големи градове. Колкото да е тъжно и жалко, такава е картината не само в Кривина, но и в повечето български села. Хората отдавна са казали, че ако училището затвори врати селото бавно започва да се обезлюдява и да замира. И в лошото почти винаги има добра новина. За по-малко от година три семейства от Великобритания закупиха имоти в Кривина и започнаха да ремонтират къщите.
„Хората от нашия край почитаме традициите и спазваме обичаите и празниците. Стремим се според силите ни и възможностите да поддържаме живинката. Особено тържествено се отбелязва Свети дух, когато в двора на църквата „Света Троица“ се събира цялото село и се освещава курбан за здраве“, споделя Слави Анчев – председател на местната пенсионерска организация. Според него лошото е, че камбаната в повечето от случаите бие за погребения и в много по-малко от случаите за празници.
Хората от третата възраст, запазили младежкия си дух, са в основата на провеждането на повечето от тържествата. В подготовката им активно се включват и членовете на читалищното настоятелство. Почти всяка идея се заражда на сбирките на пенсионерите. Всеки ден те се приютяват в клуба си. На сбирките за сутрешното кафе или чай идват по 30-40 човека. Те не само обсъждат местните и световни новини, но четат вестници или играят карти, гледат телевизия и отбелязват рождените си дни. Почти винаги има опашка, за да седнат на лаптопа и да си прегледат електронните пощи или да се свържат с роднините си в близки и далечни страни. Помещението е предоставено, ремонтирано и обзаведено с финансова помощ от Община Ценово. Тук всеки може да ползва безплатен интернет.
„Хората са самотни и тук намират някаква разтуха. Особено преди обяд в пенсионерския клуб е като пчелен кошер“, разказва организаторът Тодоринка Колева. Дамите в пенсионерската организация споделят не само делничните си проблеми. Преди няколко месеца се роди идеята всяка жена да донесе от дома си книги, започнаха да ги разменят помежду си и така организираха подвижна библиотека. Особено оживено се дискутират местните проблеми. Хората от третата възраст с изключителна острота поставят въпроса за транспортното обслужване. Автобусната линия за Свищов се поддържа, но е затруднена връзката с Бяла, Ценово и Русе. При необходимост хората трябва да разчитат на помощта на близки и роднини или на личните си автомобили. Хората се вълнуват и от пътната инфраструктура и захранването с питейна вода. В Кривина единствено по главната улица може спокойно да се шофира. Останалите пътища не са виждали ремонти от построяването им. Почти не минава ден без да има авария във водопреносната система, която е много остаряла и амортизирана. Иначе през тази година трябва основно да се ремонтира паркът и да се обнови паметната плоча на загиналите във войните жители на Кривина.
Ръководството на община Ценово и кметството полагат немалко грижи за осигуряване на здравното обслужване на населението. Лекарският кабинет е отворен всеки ден, редовно се осигуряват и прегледи от специалисти, правят се и лабораторни изследвания. „Читалището остана единственото място за духовен живот в селото. Най-активна дейност развива женската певческа група“, разказва Петър Пенчев. Той е председател на читалищното настоятелство от 1986 година. Витрините с медали, купи и грамоти навяват спомени за славата на местните самодейни състави през отминалите години. И до ден днешен в библиотеката на НЧ „Отец Паисий“ се купуват нови книги, а общият фонд надхвърля 10 000 заглавия.
Единственото оживление в Кривина настъпва през почивните и празничните дни, когато са връщат младите от съседните градове. По време на ваканциите внучетата идват на гости при баба и дядо. Местните жители искрено се надяват живинката да не напуска селото, а в бъдеще името на Кривина да е по-често споменавано и да става известно не само с историческите забележителности.