Разходите в държавния бюджет като дял от БВП са паднали от 43,2% през 2014 година до 34,8% през 2018 година. В целия ЕС спадът е по-малък - от 47,9% през 2014 година до 45,6% през 2018 година. "Не могат да падат под 40%, там трябва да се целим, за да можем да финансираме адекватно нуждите на държавата - социални системи, дигитални умения, пенсии - все неща, за които средствата не стигат", обясни по време на конференция с предложения на КНСБ за промени в данъчната система председателят на синдиката Пламен Димитров.

"Само 6 държави, освен България, имат преразпределение около нашето - под 40%. Масовият случай - останалите 21 - над 40, даже над 50% разходи в държавния бюджет като дял от БВП", уточни Димитров. "Целта е да има затваряне на ножицата между бедни и богати. Не виждаме как това ще стане с тази данъчна система", каза още председателят на КНСБ. Според него неравенствата са най-големи в България и това се дължи благодарение на данъчната политика и е крайно време този дебат да се сложи на масата. Какво предлагат от КНСБ? В 16 страни членки на ЕС има необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата.

Общият ефект за хората ще бъде в размер на 1,5 млрд. лева. "Все повече хора говорят, че е наложително това да се случи. Това показва, че това е обективна Важно е нискодоходните групи да получат това облекчение", настоя Пламен Димитров. КНСБ предлагат и намаляване на "финансовите стимули" за плащане на "заплати в плик", а именно увеличение на данък дивидент. Оценката от тяхното увеличение ще е 80 млн. повече приходи за бюджета.

"При нас има узаконен финансов стимул, за да могат да се плащат разходи без да им се плащат осигуровки. Плаща се на работниците в плик, без това да е незаконно. Това не е изолиран случай", поясни синдикалистът. Предлагат и поетапно увеличаване на максималния осигурителен доход до сума, равна на 10 пъти минималната работна заплата. Ако това се предложи веднага - 3160 лева ще е максимален осгигурителен доход догодина. Синдикатите предлагат и интегриране на елементи на семейно подходно облагане като цялостен модел. В тях е включен възможност за данъчен кредит за семейства на млади работещи хора до определена възраст (35 години), с осигурителен стаж поне 7 години, родили поне едно дете до 20 месеца след брака.

Също така и необлагаем минимален първоначален доход за млади семейства - до 24 000 лева.

Сред предложенията е и предложението за въвеждане на данък богатство по отношение на допълнителни жилища, скъпи автомобили, скъпи вили, яхти и други. Примерът, който те дават е 2% данък върху богатството за спестявания на стойност над 1 млн. лева (обща стойност - 15 млрд. лева). "Това в никакъв случай не е най-важното предложение. Оценката е за 300 млн. лева повече приходи, които могат да компенсират за необлагаемият минимум, ако се въведе", уточни Пламен Димитров.

Предлага се и въвеждане на данък върху финансовите трансакции, равен на 0,3% при обмяна на акции и облигации и 0,01% при договори на дериватни инструменти. Такъв налог съществува в 12 държави от ЕС. Според синдикалистите това ще доведе до повишаване в доверието и ръст на БВП с между 0,26% и 0,33% (между 280 млн. лева и 363 млн. лв.).

Предлага се и "дигитален данък" за онлайн пространството. А именно въвеждане на данък върху оборота за цифрови услуги в размер на 3%. Очакванията за предложенията са разходите да се равняват на 1,6 млрд. лева, а приходите да възлизат на 2,05 млрд. лева, което прави нетен ефект от 450 млн. лева повече към държавния бюджет.