Тя предполага, че причината е ваксина

38-годишната Филипина Цонева от Велико Търново се превърна в медицинско чудо. Жената денем е прикована в инвалидна количка, а нощем се движи. Странната болест я покосила през юни 2017 година.

“Тогава работех като военнослужеща в химическото поделение в Горна Оряховица. Бях много жизнена и дейна. Ненадейно обаче започнах да усещам слабост в левия крак, с който на моменти не можех да стъпвам добре и го провлачвах. Потърсих лекарска помощ във Военно-медицинска академия в София. Там ме подложиха на изследване с ядрено-магнитен резонанс. Лекарите казаха, че имам лезии и произнесоха страшната диагноза “Множествена склероза”, разказа пред “Труд” Филипина Цонева.

 

Търновката се подложила на лечение със силни кортикостероиди, които и предписали.

“Усетих обаче, че вместо състоянието ми да се подобрява, то започна още повече да се влошава. След вливането на системите с кортикостероиди, напълно спрях да се движа. Така миналата година седнах в инвалидна количка”, споделя Цонева.

 

Тя не крие, че денем си чувства краката напълно обездвижени, а нощем към 2-3 часа мускулите и внезапно се отпускат и тя спокойно може да ходи.

“Като че ли някой ме отключва с ключ и става чудо. Така животът ми се преобърна наопаки. Това състояние налага нощем да върша много дейности-къпя се, готвя, домакинствам… Но денем, въпреки че нямам никакви болки, се чувствам като в затвор в собственото си тяло”, описва необичайното си състояние Филипина Цонева.

Тя предполага, че здравословните и проблеми започнали след като още като военнослужеща и поставили ваксини за хепатит В и срещу човешкия папилома вирус. Според Филипина те са провокирали заболяването и. Правила си е генетични изследвания, които показали, че няма фамилна обремененост. Но каквато и да е причината за страданието и в момента, Филипина е принудена да се бори за своето възстановяване.

“Лекуващият ми лекар от София каза, че няма друг такъв случай в дългогодишната си практика. За изминалите две години съм се подлагала на всевъзможни терапии. Минах курс от 20 барокамери за стимулация на мозъка. След първите 10 процедури почувствах подобрение. Пробвах гладолечение по метода на д-р Людмила Емилова. Проведох сеанси при биоенерготерапевт. В първите минути след интервенцията, усещах облекчение, но след това болестта отново вземаше надмощие. Подложих се на иглотерапия при различни специалисти във Варна, Плевен и Орешака. И тримата терапевти смятат, че това, което ме мъчи не е множествена склероза, защото имам чувствителност в тъканите, а единствено сухожилията ме опъват заради обезвижването. Има хора с такава диагноза, които са загубили сетивността си, но пък вървят. При мен се случва обратния процес. Освен това проблемът ми тръгва от долу на горе в тялото, а не като при типичните случаи. Лезиите са в гръдния отдел на гръбначния стълб. Имам сила в ръцете, а и с очите съм напълно добре”, разказва изстрадалата търновка.

Междувременно през декември миналата година Филипина ходила на преглед и в клиника в Турция. Лекарят там също останал озадачен от състоянието и. Заявил, че не може да потвърди поставената и диагноза. Цонева все още чака становището на медиците от южната ни съседка и тяхното предложение за евентуална терапия. В друга турска клиника пък и предлагат лечение със стволови клетки, което обаче е доста скъпо.

“В момента прилагам лекуване с ампули “Имуновенин интакт”. Лекарството се влива чрез системи като за месец са нужни 48 ампули, които струват 700 лева. Този медикамент не ми се полага по Здравна каса. Това обаче за сега е единственият ми шанс за изцеление, но пък не мога да си го позволя финансово”, уточнява Филипина Цонева.

Наскоро и препоръчали и друг илач, който борбената жена смята да приложи като спасяващо лечебно средство. Проучила е, че в Русия въпросният противоалергичен препарат е по-евтин. Поръчала е да и го доставят, за да проведе 3-месечен курс на лечение.

Филипина е освидетелствана от ТЕЛК и е със 100% инвалидност с чужда помощ. Така от декември 2018 г.разчита единствено на инвалидна пенсия от 500 лева.

Търновката сама се грижи за 15-годишен син, който често пъти е принуден да я вдига като я завари паднала на земята.

“Много ми помагат приятелката ми Янка Димитрова и бившият ми колега Петко Маринов. В блока, в който живея има стълби, които не мога да преодолея с инвалидната количка. Заради това се налага те да ме носят на гръб, за да изляза от дома и да отида на преглед. През февруари ще трябва отново да се явявам на ТЕЛК, което ми коства големи усилия”, доверява Филипина, която е призната за медицински феномен.

Тя не е отчаяна и дори е решена да опита всякакви методи на лечение, защото усеща, че силите, които и идват нощно време и те започват да отслабват. Напоследък когато успява да стане от инвалидната количка, търновката се придвижва като се придържа за мебелите и стените в къщи.

“Непрекъснато се интересувам, ровя в интернет, чета всичко свързано с коварната болест. Заради страшната участ, която ме сполетя, съм станала половин доктор.Ако и малкото останали ми сили се изчерпят, ще трябва да прибегна до най-крайния метод на лечение с присаждане на стволови клетки”, категорична е Цонева.

Тя с огромно съжаление си спомня дните, когато е била напълно здрава и е можела да се катери по планински върхове като упражнява хобито си. Освен планинският туризъм и липсват и тренировките във фитнес залата.