Само след броени часове приключва изборният ден и ще станат ясни първите данни от екзитполовете на социологическите агенции, които следят вота.
Непосредствено след тях ще станат ясни и данните от паралелните им преброявания. Едва след това се очакват първите официални резултати от Централната избирателна комисия.
Но какво е екзитпол? А паралелно преброяване? Каква е разликата между тях? GlasNews обяснява.
Екзитполът е допитване до гласоподавателите за техния вот, веднага след като те напуснат избирателните секции. Те се провеждат от социологически агенции пред определени "представителни" секции в цялата страна.
Пред секциите стоят анкетьори, които спират всеки втори, пети или десети гласоподавател. Избирателят попълва анонимна анкетна карта, която имитира истинската бюлетина и отговаря на въпроса "За кого гласувахте току-що", заедно с други въпроси - за пол, образование и тн., които позволяват да се очертае профилът на избирателите и подкрепата им за различните кандидати.
Попълнената карта се пуска в специална кутия на агенцията, като данните се обобщават периодично през деня.
Тези експресни проучвания се правят обикновено от наети от медиите частни социологически агенции, за да бъдат получени ранни индикации за развоя на резултатите в изборния ден.
В България те се представят след 20:00 часа в изборната нощ, тъй като според Изборния кодекс в България е абсолютно забранено оповестяването на данни от допитвания преди официалния край на изборния ден. Това се прави, за да не се влияе на избора на хората, които все още не са стигнали до урните.
От друга страна паралелното преброяване е анализирането на протоколите на Секционните избирателни комисии, пред които анкетьорите са провеждали проучвания.
Данните се събират след края на изборния ден и преброяването на бюлетините, за да се изчисли прогнозен резултат за страната.
Когато агенцията обяви „100% паралелно преброяване“, това означава, че са обработени данните от всички секции в нейната извадка, а не от всички секции в страната.
Отклонения от реалния вот
Но социологическите проучвания не са официалният резултат. Те просто задоволяват нашето любопитство в изборната вечер и дават една по-обща картина на това как може да изглеждат резултатите от вота. Затова при разчитането на екзитполовете трябва да се отчита и статистическата грешка. Отклонение от няколко процентни пункта може да се окаже съществено, особено когато разликата между кандидатите е малка или дадена партия е близо до 4-процентовата бариера при парламентарни избори.
Друг фактор е т.нар. „срамежлив вот“. Част от избирателите се притесняват да посочат за кого са гласували, а други отказват да участват в анкетата. Ако отказите са по-чести сред привържениците на определен кандидат или партия, това може да повлияе на точността на прогнозата.
Значение има и вотът от чужбина. Анкетите, провеждани пред секциите в България, не обхващат пряко избирателите зад граница. Техните гласове обаче участват в окончателния резултат и могат да променят разликите между кандидатите или подредбата на партиите.
Какво се случва след това?
След като бъдат ясни данните от екзитпола и паралелното преброяване, следва Централната избирателна комисия да започне да обявява официалните данни от обработените си протоколи.
На първия тур от изборите за президент първите данни при 7.37% обработени протоколи дойдоха около 23 часа на 25 октомври, а данните при 100% обработени протоколи дойдоха в 18:00 часа на следващия ден.
Тази вечер GlasNews ще публикува данните на основните социологически агенции след края на изборния ден. Ще следим в реално време резултатите от паралелното преброяване, както и първите данни от ЦИК. Следете glasnews.bg!
