Решение на Апелативен съд – Пловдив, с което е определено  наказание от 4 години и 8 месеца лишаване от свобода за Ю. Р. за държане с цел разпространение на повече от 6 килограма кокаин, е оставено в сила от Върховния касационен съд.

С присъда Окръжен съд – Кърджали е признал Ю. Р. за виновен в две престъпления, извършени на 28.11.2024 г. в гр. Момчилград. Първото е за това, че е управлявал  лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6“, като си е служил с поставени на автомобила предна и задна табели с регистрационен номер, неиздадени от съответните органи, поради което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

Второто обвинение е, че на същата дата без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество кокаин, като общото нетно тегло е малко над 6 килограма и общата му стойност е 1 852 493 лева.

Тъй като високорисковото наркотично вещество е в особено големи размери, му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 4 месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим, както и „глоба“ в размер на 40 000 лева. Съдът е наложил на Ю. Р. едно най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 4 месеца. Делото е разгледано по съкратената процедура и затова наказанието на Ю. Р. от 7 години е редуцирано с 1/3.

Делото в Пловдивския апелативен съд е образувано по подаден протест от Окръжна прокуратура - Кърджали с искане за изменение на присъдата, като се увеличи определеното наказание лишаване от свобода. Апелативният съд е уважил протеста и е увеличил наказанието на  Ю. Р. на 4 години и 8 месеца. Той обжалва пред ВКС решението на съда, но  жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Върховният касационен съд приема, че апелативният съд е постигнал необходимото съответствие между извършеното деяние и определеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, без да накърни принципите на хуманност и справедливост. Отмереното от апелативния съд наказание  от седем години лишаване от свобода, намалено с една трета, е вярно отражение на степента на обществена опасност на деянието и дееца и на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което не е явно несправедливо.

При определянето му съдът е съумял да направи правилна преценка за личността на подсъдимия, като доводите на защитата за това, че извършеното от подсъдимия е инцидентна проява в живота му и че той е бил „въвлечен“ от други лица в извършването на незаконна дейност по разпространение на наркотични вещества, не са от такъв характер, че да снижат съществено високата степен на обществена опасност на деянието и да доведат до определяне на по-ниско наказание.

Въззивният съд не е подценил значението на начина на живот на подсъдимия, който бил неохолен, наличието на трудови доходи от правомерна дейност, необремененото съдебно минало, наличието на четири непълнолетни деца, за които полага грижи, като претенцията, че към посочените обстоятелства е пропуснал да оцени „доброто процесуално поведение“ и „направеното самопризнание“ на досъдебното производство, не намира основание в материалите по делото.

Направеното самопризнание е юридически факт, който има значение при индивидуализация на наказанието, като съдът намалява определеното с една трета, и затова самопризнанието не следва да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Решението на Върховния касационен съд е окончателно.