109 години изминаха от едно паметно събитие, белязало нашата, па смело можем да кажем и европейската история. На 22 септември в старопрестолното Търново, България скъса и последната брънка на 500-годишните окови, с които беше здраво прикрепена към Османската империя. Този акт има огромно значение, тъй като слага финалната точка на националноосвободителните борби на българския народ против петвековното османско владичество.
Наистина Руско-турската освободителна война донесе Освобождението на България, но последвалият след това Берлински договор постави току-що освободеното Княжество под суверенитета на Високата порта. Във вътрешен план този акт нямаше кой знае какви особени последици, тъй като развитието на политическия живот вървеше съобразно повеленията на Търновската конституция от 1879 година.
Не така стояха нещата във външнополитически план, макар и в тази област присъствието на Османската империя да не беше така ярко. Все пак дипломатическите представители на България бяха с най-ниския статус според традиционната дипломатическа йерархия не само в империята, а и в Европа.
За васалитета във външната политика на Княжество България говори и следният факт. При обявяването на Сръбско-българската война през 1885 година, нашето правителство, начело с княз Александър l, изпраща нота и нарочен посланик до султана и Високата порта. В Цариград са възмутени от наглостта на българите - искат изпращането на турски войници да се бият със сърбите на тях страна! Това безусловно обаче е така и искането е съвсем резонно, защото Княжеството е васално, т.е. подвластно на Османската империя и тя трябва да го брани като своя територия.
В крайна сметка се изпращат няколко хиляди турски войници, които обаче не взимат участие в славните сражения при Гургулят и Драгоман, а стигат с влака само до малкото село Саранбей (Сараньово, сега град Септември), където са спрени уж по изчакване на превоз и където остават до края на войната.
С един замах на 22 септември 1908 г. България се откъсна от оковите и прегръдката на прогнилата Османската империя и се провъзгласи за независима. С оглед историческата традиция, тя се върна към ранга на българската държава от епохата преди падането под османска власт, обявявайки се царство.
