Влизането в бърнаут е продължителен процес, не е нещо което да има ясно начало и поради тази причина може да не се разпознае.

Ще забележите и че някои от етапите може да изглеждат несвързани директно със стрес, а други да приемате като нормална част от работата.

Влизането в бърнаут обикновено е незабележимо – затова в него може да се влезе толкова дълбоко. След червената линия (след 9 етап) излизането е невъзможно без външна помощ.

Ако в организацията един човек е в бърнаут, това показва особености на средата и означава, че поне още няколко негови колеги вече са тръгнали по същия път.

1. Нужда за доказване и себедоказване.

Постоянна висока нужда от доказване или нейното ескалиране. Може да се постави въпросът доколко това е свързано с добрата себеоценка.

2. Усилено ангажиране с работни ангажименти, включително извън преките задължения.

Дотук виждаме неща, които може дори да се поощряват от организацията. Тук е моментът да си спомним, че това човек да бъде отговорен има две страни: отговорността към другите и по-важната отговорност – отговорността към себе си.

3. Пренебрегване на собствените потребнпости

Най-вече на потребностите от почивка и регенериране. Намаляване на времето отделено за семейство, личен живот, хоби, спорт и т.н.

4. Изтласкване на потребностите и конфликтите

Потискане на вътрешните и външни противоречия, които създават доказването и свръхангажираността. Може да „не виждаме“ или да „забравим“ потребностите си, създаващите се конфликти в семейството и т.н., но самото потискане усилва негативното им действие.

5. Преоценка на ценностите при постоянното претоварване

Ако се стигне до решението, че работата е по-важна от нещата, които ни притесняват и не може да се съвмести с тях, процесът се задълбочава. Но преоценката на ценностите може да доведе и до де-социализация.

6. Усилено отричане на появилите се проблеми

Моментът, когато не просто се потискат съществуващите, но идва и отказът да се види случващото се в момента в неговата цялост. Това е и отказ да се види реалния смисъл на доказването и свръхангажираността.

Както казахме, потискането на потребности и конфликти усилва негативното им действие, а това намалява работоспособността – точно обратното на желаното.

Дали ще осъзнаем този етап зависи от това доколко обръщаме внимание на обратната връзка, която получаваме от околните и семейството.

И пак – организацията може да е заинтересувана от това човекът да посвещава все повече от времето си на работа и да отделя по-малко време за другите елементи на живота си. Затова говорим, че самата среда създава решаващи условия за бърнаут.

7. Емоционално изтощение и отдръпване

Понижаваща се работоспособност. Стилът на живот е променен в степен да пречи на възстановяването и да предизвиква емоционално изтощение. Човек става сутрин за работа, стомахът е на топка, нищо не предвещава хубави преживявания.

Това води до отдръпване. Допълнително отдръпване от личния живот, но и отдръпване от задължения, в които човек не може да се докаже или с които вече не е способен да се ангажира.

8. Промяна в поведението

Задълбочава се усещането за несправяне. Чувството за професионална успеваемост постоянно намалява. Появяват се промени в поведението като студенина към колеги и тези, за които се отговаря (напр. учител към ученици),  загуба на чувството за социална принадлежност, цинизъм.

9. Деперсонализация

Загуба на усещането за собствената личност, за реалността на преживяванията.

Като се премине този 9-ти етап, сами не можем да се измъкнем. Възниква риск от самоубийство.
 

10. Вътрешна празнота

11. Депресия

12. Пълно изтощение (бърнаут), което ще иска години за възстановяване.