През вековете жените със зъби и нокти са се борили за своето място под слънцето. Някои от тях яростно са търсили и защитавали своите човешки права и свободи. Сега сме в период от женската история, в който най-силно се чува женският глас и спокойно заставаме зад своите идеали. Затова трябва да благодарим на жените, които са успели да изразят гласа си в момент, когато обществото се опитвало да запуши устите им. Жени, които са оставили своя отпечатък в историята и са допринесли за свободата, която имаме днес.

Хелън Келър (1880 - 1968) е първият сляп и глух човек, получил бакалавърска степен в изкуствата. На 19 месеца Хелън губи слуха и зрението си, но това не я спира да развива забележителния си стил на изразяване и писане. Надмогвайки липсата на две сетива, тя неуморно защитавала правата на глухите и слепи. Освен това Хелън се бори за правото на жените да гласуват, бори се и за правата на работниците.

Сафо (около 570 г. пр.н.е.) е била една от първите жени литературни творци, които са успели да публикуват своя творба. Запазени са отделни фрагменти и три цели стихотворения от нейните творби. Според древните автори, които са разполагали с произведенията й, темата на много от тях е хомосексуалната любов. Тя е причина за измислянето на думата лесбийка, тъй като родният й остров се нарича Лесбос. Платон я причислява към 10-те най-големи поети на онова време.

Клеопатра е египетска владетелка, живяла през I в. пр.н.е. Тя последната кралица на Египет, която успешно го защитава от атаките на Римската империя. Със смъртта на Клеопатра Октавиан присъединява Египет към империята си. Според литературния критик Харолд Блум тя е „първата световна знаменитост".

Боудика е лидер на ицените (икени). Тя успешно е водила повечето племена срещу Римската окупация. В една от най-жестоките битка предвожданите от нея войски избиват 70 000 британци и римляни.

Жана д'Арк (1412-1431), известна още като Орлеанската дева и светица на французите. Тя е вдъхновила и оглавявала френска революция. Едва на 17-годишна възраст малката Жана успешно води френските войски до триумф при Орлеан. Двадесет и пет години след като е осъдена от църквата и изгорена на кладата, папа Каликст III преразглежда делото, признава я за невинна и я провъзгласява за мъченица.

Хариет Стоу (1811-1896) е писателка и активистка за премахването на робството. Нейната книга "Чичо Томовата колиба" е бестселър и е помогнала в популяризирането на кампанията срещу робството. По-късно Ейбрахам Линкълн ще признае,че нейните творби са изиграли огромно роля в Американската гражданска война. Дори при срещата си с Хариет той се пошегувал: „А, значи Вие сте малката женичка, написала книгата, от която започна голямата война!“.

Елизабет Блекуел (1821-1910) е първата жена, получила диплома от медицинския факултет в Америка, и първата жена-лекар в САЩ и Великобритания. Тя е помогнала за разрушаването на социалните бариери и признаването на жените за доктори. В последните години от живота си преподава гинекология в Лондонското медицинско училище за жени.

Мария Кюри (1867 - 1934) е първата жена получила Нобелови награди за физика през 1903 г. и за химия през 1911 г. Тя има заслуга за ранното изучаване на радиоактивността, откриването на радия и полония и намирането на начини за прилагане на радиологията в медицината.

Дороти Кроуфут Ходжкин (1910–1994) прави първите снимки на витамин В12, едно от най-изявените комплексни непротеинови съединения, чрез рентгенова дифракция. След дълги усилия успява да установи подредбата на атомите в молекулата на витамина. През 1964 г. е удостоена с Нобелова награда за химия за определянето на структурата на важни биохимични вещества чрез рентгенови методи. През 1969 г. Дороти и екипът й от изследователи успяват да разшифроват структурата на инсулина.

Розалинда Франклин (1920 - 1958) стига до невероятни открития за структурата на ДНК (дезоксирибонуклеинска киселина) и нейната форма, но нейният труд е откраднат. Затова хората не знаят името й, а тя всъщност е жената, която е достига първа до основата на нашето съществуване.

Ане Франк (1929 - 1945) Нейният дневник е една от най-превежданите литературни творби въпреки, че е била само на 13, когато го е писала. Тя е родена в Германия в семейство на евреи. По време на Втората световна война се укрива от нацистите със своето семейство в Амстердам и започва да води своя дневник. Ане умира в концентрационния лагер Берген-Белзен. След края на войната баща й успява да изпълни нейната мечта да е писател и публикува дневника й. Въпреки всички ужаси, които е преживяла, тя е символ на достойнство и хуманизъм. Нейни са думите: "Въпреки всичко, аз вярвам, че хората дълбоко в сърцето са добри."

Малала Юсафзаи (1997-) е ученичка от Пакистан, която се противопостави на заплахите на талибаните, заради което те я застреляха в главата. Въпреки опита за убийство тя оцеля, за да се превърне в една от най-смелите активистки за правото на момичетата за образование. През 2014 година е удостоена с Нобелова награда за мир.