13 юли е черна дата в историята на България. На този ден преди 139 г. е подписан несправедливият Берлински договор, а България се оказва единствената ощетена държава на Балканите от този конгрес. Договорът се състои от 64 члена, които анулират клаузите на Санстефанския мирен договор между Русия и Султана. Първите 12 члена на договора се отнасят за Княжество България. Берлинският договор в общи линии запазва статута на Българското княжество, предвиден от Санстефанския договор, но намалява неколкократно територията му. Ограничава я до земите между р. Дунав и Стара планина, заедно с тогавашния софийски санджак, с което страната губи територии колкото днешна Хърватия.
В новото уреждане на България след Освобождението обаче съществува един любопитен и малко известен факт. Логичен е въпросът защо София и областта около нея е оставена в границата на Княжество България, след като се намира в Южна България. Отговорът е в действията на руската делегация. На конгреса в Берлин тя прилага дребна, но значима за българите хитрост. Тя тихомълком е наложила да се приеме за граница между Княжество България и Източна Румелия не билото на Стара планина, а вододелът, минаващ по Стара планина между Северна и Южна България. Никой не е хванал уловката, че по този начин целият водосборен район на река Искър се включва в Северна България. По онова време центърът на политическия живот за Княжеството е в Търново и именно там през януари 1879 година се събира Учредителното събрание, за да приеме новата Конституция. И ако София беше останала в Източна Румелия, не се знае кой град щеше да бъде избран за столица на новообразуваната държава и дали след Съединението тя нямаше да бъде преместена в Пловдив.
ВИЦ
139 години след решенията на Берлинския конгрес само 7 милиона души имат щастието да живеят в България. Другите нямат това щастие, но имат всичко останало.
