Irini Zikidis, 14 юни, 2017:

Само като си спомня колко надъхана бях срещу милиарда на Орешарски, мътните клаузи на Южен поток и заиграването на руснаците с неизмиращата измет от висшия ешелон на БСП, ДПС и Атака.

Откъде можех да знам, че само след половин година с шок ще установя, че една част от лицата на протестa са осребрили няколкомесечното си участие в него по-добре и от партизанин след 9-ти септември.

Едни ще влязат в така презряното правителство на Борисов като министри, зам. министри или съветници, НПО-тата на други внезапно ще получат грант от Америка за Жългария за 210 000 баш по протестите, трети просто ще вдигнат рязко стандарта си на живот.

А всички заедно няма да се трогнат от едни нови 16 милиарда дълг и ще се сетят да се възмутят от Борисов едва след като реформаторите се превърнат в котката на Шрьодингер и хем са, хем не са във властта.

Протестирането за една смислена кауза постепенно ще се превърне в доходоносно занимание, в което шепа хора ще си присвоят монопола над "истината" и "морала", превръщайки се в полиция на мисълта.

А писането на статуси и задаването на въпроса КОЙ вероятно и следващите сто години ще минава за апотеоз на гражданска доблест.