Отминалата 2015 година беше и ключова, и преломна за света, и в частност за нашия континент във външно политически план.

Случиха се трудно-осъществими или направо немислими преди това политически събития, като огромното имигрантско цунами, организирано и направлявано и от Турция, като няколкото военни нападения, които „Ислямска държава”, отново финансирана, организирана, лекувана и направлявана от Турция, осъществи направо в сърцето на Европа, като военната акция на Русия в Сирия, като постигането на ядреното споразумение с Иран и последвалото прекъсване на отношенията със Саудитска Арабия.

Съвсем очевидно, светът вече не е същият, какъвто беше по същото време миналата година.

Всъщност, световният ред в нашата част на света, начертан през 1915-1916 с линията „Сайкс-Пико“ и препотвърждаван през 1918-1924, 1945, 1989 година с различни споразумения и мирни договори вече не съществува.

Промяната на държавни граници, нещо немислимо в Европа и Близкия изток във времената на Студената война, вече е всекидневие. Справките и фактите са навсякъде около нас.

Редица държави вече не съществуват – Либия, Сирия, Ирак. И никога няма да бъдат възстановени в границите си отпреди година.

Други са на ръба на разпада.

Като съседна и братска република Македония.

Трети са в геополитическа черна дупка, извор на несигурност и гнезда на ислямизъм. Като Косово и Босна. Четвърти са на път да се родят след векове на борба. Като Кюрдистан.

Осеземо и видимо се променя геополитическата тежест на различни държави с влияние в нашия регион. Като Русия, Турция и Иран.

Годината беше и съдбоносна и показателна, и за Европейския съюз. Имигрантското цунами изтръгна с шут в задника брюкселските бюрократи и чиновници от клишираната им летаргия и напоителното и приспивно, но пък скъпо и разточително нищоправене и нищоказване, в което се бяха заровили. Перфектната буря от съчетали се кризи, като практическия фалит на Гърция и разкритията за тежки злоупотреби за стотици милиарди евро, в които са замесени и влиятелни европейски „лидери“, кризата в Украйна, взаимните санкции и рестрикции с Русия, която ги връхлетя, британския референдум, имигрантското цунами показаха нещо много важно и много обезпокоително.

А именно, че зад лъскавата европейска фасада и пропагандни клишета има много страшно много лицемерие и още повече страх, много неумение, никакво лидерство, много егоизъм и политическо самодейство.

Показаха, че този ЕС в този му вид няма еднозначен, спокоен и обоснован отговор на нито една от изброените по-горе кризи.

Нещо повече – с действията си ги усилва и подхранва. Пример – самоубийствената покана на германския канцлер към всички сирийски майки с деца, от цялата Галактика, да се запътят към мюнхенската гара, където да получат плюшено мече и немски стандарт.

Нищо, че не са нито майки с деца, нито са от Сирия, нито са бежанци, а са брадати мъжаги с фанатичен ислямистки блясък в погледа, нелегални имигранти, които идват от къде ли не.

След като отвори кутията на Пандора и повече от милион имигранти изпотъпкаха граници, огради и каквото видят по пътя си през всички източни и централни европейски държави, германския канцлер призова за квотно разпределение и европейска солидарност. И заплаши, тези държави, които не желаят на територията им да бъдат населвани принудителни квоти с нелегални имигранти, със строги парични санкции и спиране на еврофондовете.

Безумие , което рязко доведе до видимо охладняване на централно-европейските държави от Вишеградската четворка и не само, към политическото лицемерие и двоен стандарт на брюкселските бюрократи.

Все повече ЕС се разделя. И на скорости и на региони. И на ценности. Национални срещу „европейски“. Само дето „европейските“ нямат особена дефиниция и ясно съдържание. Видимо. И видимо не може и няма да продължи да съществува в този си вид.

Тези събития, разбира се имаха и своето ехо и отражение в България и българското общество. Въпреки че нашата политическа т.нар.“класа“, съставена в мнозинството си от не особено внятни, но пък забележително кресливи и чуждопоклонни папагали, светещи с отразена брюкселска светлина, безкритично повтаряше обърканите, непоследователни и често противоречащи си брюкселски политически лозунги.

От Брюксел дойде паролата „квоти“ – тук нашите ехо-та на ЕНП и СД – ГЕРБ, РБ и БСП – бодро и бойко отрапортуваха - „квоти“. После от Брюксел се снишиха по темата – нашите тоже.

После „Шенген на всяка цена“, тук отново и с ентусиазъм – „Да живей“. После – „въвеждане на граничен контрол“ и ние ударно въвеждаме граничен контрол. И така изобщо. Но така със сигурност няма да стане. Не може да продължава и няма да продължи дълго. Не е възможно.

През новата 2016 ни предстоят сериозни, съществени и основни промени.

В самия ЕС, и в политически и в ценностен и в организационен план, границите на държавите около нас, в тежестта и влиянието на съседните ни държави. Изправени сме пред сериозни предизвикателства, и като държава, и като общество.

Може би, най-сериозните от поне век насам.