2016 година беше трудна за жените лидери. Процедурите по импийчмънт по принцип са рядкост, но тази година имаше две срещу президентки на страни от групата на 20-те най-развити икономики в света (Г-20) - Бразилия и Южна Корея.

На 9 декември южнокорейският парламент гласува за отстраняване на Пак Гън Хе заради скандал с нейна приятелка, която се е месила в държавните дела и използвала връзките си с президентката, за да изнудва десетки южнокорейски компании да преведат десетки милиони долари на нейни фондации. Разследващите скандала смятат, че Пак е била наясно с тази търговия с влияние. Сега тя очаква решението на Конституционния съд дали импийчмънтът й е в съответствие с конституцията. Това може да отнеме 180 дни. До отстраняването на Пак се стигна след месеци на масови демонстрации в Сеул и други градове.

Скандалът с нейната приближена обаче беше капката, която преля чашата на търпението на южнокорейците. През последните години недоволството им от Пак, дошла на власт през 2013 г., се засилваше. През годините на нейното управление зачестиха преследванията на журналисти и на вестници, публикували критични статии за президентката и за хора от обкръжението й.

За първи път от 1958 г. в Южна Корея беше разпусната партия (с 5 депутати в парламента) по подозрения, че симпатизира на Северна Корея, а председателят на Корейската конфедерация на синдикатите беше осъден на 5 години затвор за организирането на антиправителствени протести. Всичко това поражда съмнения дали Южна Корея не е на път да се превърне в диктатура, написа "Форин полиси". Южнокорейците не простиха и действията на Пак по време на трагедията с потъналия през 2014 г. ферибот с ученици, когато тя закъсня с реакцията си със 7 часа, защото според твърденията била на козметични процедури.

В края на август Сенатът на Бразилия гласува импийчмънт на президентката Дилма Русеф, защото наредила заемането на пари от държавни банки за закърпване на дупките в бюджета през 2014 и 2015 г. Средствата в размер на милиарди долари след това са били върнати на банките, но чрез този метод управляващите прикрили действителното състояние на държавните финанси. Русеф определи импийчмънта като преврат, целящ да сложи край на 12-годишното управление на Партията на трудещите се (ПТ) и каза, че практиката, заради която е отстранена, е била прилагана и от предходните правителства.

Импийчмънтът на "Нашето момиче" стана в момент, в който недоволството на народа от нея бе рекордно високо. В началото на първия си мандат Русеф се ползваше с до 80-процентова подкрепа, като хората й се възхищаваха заради нейния дух на боец, оцелял от мъченията на диктатура и спечелил битката с рака. С влошаването на икономическото състояние на Бразилия обаче рейтингът на президентката започна да спада. Сега бразилската икономика е в най-тежката рецесия от 30 години. През годините на влошаване на икономическото си здраве Бразилия бе домакин на две спортни прояви от световна величина - Мондиала през 2014 г. и летните олимпийски игри в Рио през август. Парадоксално, след като бразилците ликуваха заради двойното домакинство, ентусиазмът им се охлади и дори се стигна до протести срещу строителството на скъпи спортни съоръжения, докато състоянието на пътищата, общественият транспорт и здравеопазването се влошава.

При икономическа криза обикновено хората обвиняват управляващите. Но в случая с бразилската икономика не бива да се забравя, че тя е зависима от търговията със суровини, от износа към Китай и Европейския съюз. Когато цените на суровините спаднаха, китайската икономика се забави и износът към ЕС намаля, това се отрази и на бразилската икономика, управлявана в този момент от правителството на Русеф.

Към негативите на управлението на президентката се добавя и високата престъпност в страната. Според публикувано наскоро изследване през последните 5 години в Бразилия са били убити повече хора, отколкото през 5-те години на война в Сирия.

Управлението на Русеф беше разтърсено и от скандала с гигантската корупционна схема на Петробраз, по която държавният петролен гигант възлагал договори за обществени поръчки на картел от строителни компании посредством манипулирани търгове, като към стойността на сделките били добавяни между 1 и 5 процента, които били изплащани на ръководни кадри в компанията и на политически фигури и партии за техните предизборни кампании.

В схемата се оказаха замесени водещи политици, сред които политическият ментор на Дилма Русеф - бившият президент Луиз Инасио Лула да Сила и председателите на двете камари на Конгреса, Едуардо Куня на Камарата на депутатите и Ренан Калейрос на Сената. Твърди се, че самата Русеф не се е облагодетелствала лично от схемата, но е била наясно с нея, тъй като през годините е оглавявала министерството на енергетиката и минното дело, под шапката на което е Петробраз, а след това - и административния съвет на компанията.

Процедурата за импийчмънт на Русеф заради скандала бе задействана от Куня, който е член на доскорошният й коалиционен партньор, партията Бразилско демократично движение (БДД). Когато Куня беше обвинен, че се е облагодетелствал от схемата Петробраз, ПТ не направи нищо, за да го защити, и той решил да си отмъсти чрез политическата екзекуция на президентката.

След отстраняването на Русеф скандалът обещава да се разрасне, тъй като най-голямата строителна компания в Бразилия, Одебрехт, сключи рекордно споразумение за сътрудничество с разследващите в размер на 2 милиарда долара, разкритията от което може да засегнат до 130 политически представители. Наяве излезе и нова корупционна схема, след като строителният гигант Андради Гутиериз призна, че е участвал в картел за манипулиране на търгове за възлагане на обществени поръчки за строителството или ремонта на стадиони за Мондиала. В картела били същите строителни компании, замесени в корупционната схема на Петробраз.

След отстраняването на президентката народното недоволство в Бразилия не намалява заради непопулярните мерки на правителството на нейния наследник Мишел Темер. Самата Русеф, след като за известно се оттегли от светлините на прожекторите, неотдавна оглави мозъчен тръст, което показва, че тя започва да надига глава.

През 2016 г. германският канцлер Ангела Меркел осъзна, както написа американският вестник "Вашингтон пост", че добрите намерения не винаги са добра политика и че, както написа френският "Либерасион", в отговор на протегнатата ръка човек може да получи плесница. Година след като Меркел отвори вратите на Германия за бежанците и германците на първо време приветстваха това решение, тя призна, че страната й не е била добре подготвена за последвалия миграционния потоп.

Тази година в Германия дойдоха по-малко мигранти, защото страните по т. нар. Балкански път се събраха, без Германия и Гърция, и решиха на своя глава да го затворят. Заради миграционния потоп в Европа започнаха да се строят всевъзможни огради, а на места в Шенгенската зона бе върнат отново граничният контрол. Сключено бе и споразумение между ЕС и Турция за спиране на миграционния поток в замяна на милиарди евро и Меркел беше един от архитектите на тази сделка.

Тази година германците видяха негативните страни на политиката на отворените врати - посегателствата на мигранти срещу жени в новогодишната нощ в Кьолн, на които германската полиция не успя да реагира адекватно; осуетени планове за атентати от страна на хора, кандидатствали за убежище; нападения, извършени от радикализирани хора, дошли в Германия като бежанци. Последният случай, който потресе страната, беше изнасилването и убийството от афганистанец на студентка по медицина, дъщеря на европейски чиновник и доброволка в бежански центрове.

Разследването на мрежата, извършила терористичните нападения в Париж и Брюксел, пък показа, че някои от лицата в нея са влезли в Европа с потока от мигранти. Всичко това доведе до разделение сред германското общество, до все повече ксенофобия и до възход на партията Алтернатива за Германия /АГ/, която освен евроскептичната карта разигра и антимигрантската. Рейтингът на партията на Меркел Християндемократически съюз /ХДС/ спадна до 33 процента и тя беше наказана на изборите в 5 германски провинции, докато АГ успя да вкара за първи път депутати във всички тези 5 провинциални парламента. Преди броени дни Меркел беше преизбрана за лидер на ХДС и обяви, че ще кандидатира за четвърти канцлерски мандат. Тя втвърди и риториката по миграционния въпрос, като каза, че не всеки дошъл в Германия ще остане.

Проблемите на Меркел през 2016 г. не бяха свързани само с миграцията. Фронтът срещу Русия става все по-крехък не само в ЕС, но и в самата Германия. Баварският премиер Хорст Зеехофер от традиционния провинциален съюзник на Меркел, Християнсоциалния съюз (ХСС), и германският вицеканцлер социалдемократ Зигмар Габриел се срещнаха тази година с Владимир Путин и заговориха за привличане на Русия към решаване на най-острите проблеми в света.

В Европа освен това се засилват настроенията срещу ЕС. Самият съюз започва да изглежда като клуб, съставен от подклубове - на Вишеградската четворка, отхвърляща диктата на Брюксел; на южните страни от еврозоната, негодуващи все повече срещу политиката на строги икономии; на държавите, неодобряващи миграционната сделка с Турция, която при всеки упрек, че нарушава човешките права или не изпълнява критериите за членство в ЕС, заплашва да отвори границите за мигрантите.

Годината бе трудна за Меркел, защото тя загуби и доста свои партньори на световната сцена. Мандатът на американския президент Барак Обама изтича и тя ще трябва от догодина да води диалог с труден събеседник като Доналд Тръмп. Премиерите на Великобритания и Италия - Дейвид Камерън и Матео Ренци, станаха жертви на протестни национални вотове, а френският президент Франсоа Оланд, чийто рейтинг се срина, реши да не се бори за преизбиране.

През 2016 г. " Желязната дама" Тереза Мей стана премиер на Великобритания, след като 6 години компетентно управляваше огромно вътрешно ведомство, отговарящо за контратероризма, полицията, имиграцията, граничния контрол и за борбата с наркотрафика. Парадоксалното е, че Мей би била събеседникът, от когото сега има нужда Ангела Меркел - строг лидер работохолик, умеещ да постига компромис, когато е нужно. За жалост през 2016 г. Мей и Меркел се озоваха от двете страни на фронтовата линия, наречена Brexit.

За Мей годината бе трудна, защото тя се нагърби с тежката мисия да поведе преговорите по излизането на Великобритания от Европейския съюз, въпреки че не беше сред привържениците на Brexit-а и до неотдавна твърдеше, че от гледна точка на икономиката и сигурността членството в ЕС носи предимства за страната. Наскоро изтекъл в медиите документ показа, че 5 месеца след като стана премиер, Мей все още няма стратегия за Brexit-а. Досега Великобритания, въпреки членството си в ЕС, странеше от някои общи сфери, като Шенген и еврото. След Brexit-а страната ще се стреми към отделни споразумения със съюза в областите, в които това й се струва изгодно, прогнозира изданието "Спектейтър".

В началото на годината много медии прогнозираха, че в нейния край три от най-големите икономики в света ще бъдат оглавявани от жени - Германия, Великобритания и Съединените щати. Те познаха за първите две, но не и за САЩ, където се очакваше Хилари Клинтън да бъде избрана за президент през ноември. Изборите обаче бяха спечелени от Тръмп и загубата на Клинтън беше тежък удар за женското лидерство.

Мнозина смятаха, че победата й е в кърпа вързана предвид нейния конкурент, известен със своите непремерени, скандални и крайни изказвания и с непоследователните си позиции. Очевидно избирателите в САЩ обаче решиха, че Клинтън не въплъщава духа на промяната и не говори на езика на народа. Те решиха, че искат нещо ново, чрез което да покажат, че им е писнало от политическите кланове и от върхушката.

В началото на годината мнозина предвиждаха и че жена от Източна Европа ще бъде избрана начело на ООН. И тук прогнозите не се сбъднаха. Непоследователни национални ходове, липсата на регионален консенсус и непрозрачността на един привидно прозрачен изборен процес доведоха до това, че вместо кандидатка от Източна Европа за генерален секретар беше избран единственият претендент от Западна Европа. Остава надеждата, че Антониу Гутериш, който доскоро беше върховен комисар на ООН за бежанците, ще съумее като генерален секретар на световната организация да се пребори с най-тежката миграционна криза от края Втората световна война. А за онези, които се надяваха източноевропейка да заеме висш пост отвъд Атлантическия океан, остава утехата, че словенката Мелания Тръмп ще е новата първа дама на САЩ.

/БТА/