На 25 май 2010 г. Райна Каблешкова дари на Народна библиотека „Иван Вазов” три изключително ценни архивни документа, разкриващи дейността на Дома на благотворителността и народното здраве „Димитър Кудоглу“ в Пловдив – Протоколна книга, Книга на посетителите на дома и Златна книга на благотворителите. Това са документи от архива на дядо й Недко Каблешков – значима личност, свързала трайно живота си с Димитър Кудоглу.
Кой е Димитър Петров Кудоглу?
Той е роден на 21 август 1862 г. в с. Малко Габрово, Ксантийско (сега – Калитеа, Καλλιθέα), в семейство на будни българи, и е закърмен от ранно детство с чувство на патриотизъм и родолюбие. Първоначалното си образование получава в родното си село, после учи в гръцко училище на остров Хиос и завършва образованието си във Френския колеж в Цариград. Владеещ пет езика (български, френски, немски, гръцки и турски), той продължава работата на баща си – търговия с тютюн със седалище в град Ксанти, и скоро става голям и известен тютюнотърговец. През 1903 г. напуска Ксанти и се заселва в големия център на търговия с тютюн – Дрезден, Германия.
Макар и далеч от родината, той не забравя земляците си. С лични средства през 1908–1909 г. приспособява своя сграда в родното си село за амбулатория и аптека. Подарява бащината си къща за училище. Финансово подпомага бежанците, дошли в Пловдив след Балканската война. През Първата световна война открива в Пловдив 11 трапезарии за нуждаещите се. Той дава щедро лептата си за инвалиди, за старопиталища, за сиропиталища, за благотворителни, културни, просветни, спортни юношески дружества, за комисии и комитети, за църкви, манастири, за студенти, ученици, за бедни и болни. Изразходваните от него за тези цели средства надхвърлят 3 милиона лева.
Още през 1920 г. той внася в Българската академия на науките 100 000 лева, с които е основан фонд на негово име за награди или за да се издават литературни трудове. Внася и 80 000 лв. във фонда на народния поет Иван Вазов и 100 000 лв. за поета Цанко Генов Бакалов (известен с псевдонима Цанко Церковски).
Венец на неговата всестранна дейност в полето на милосърдието и дарителството е създадената на 1 декември 1926 г. фондация Дом на благотворителността и народното здраве „Димитър Петров Кудоглу” в Пловдив. Управлението на дома се възлага на ефорията, в която влизат: учредител – Д. П. Кудоглу, и членове – пловдивският окръжен управител Г. Преславски, кметът П. Дренски, председателят на Окръжната постоянна комисия Г. Ямболиев, подпредседателят на Червения кръст д-р Добрев, председателят на Пловдивската търговска камара Хр. Льочков, Димитър Ат. Турдоглу, Константин Ат. Турдоглу и Недко Каблешков – избран от ефорията за неин председател.
За целта той прави дарение, което се състои от четириетажна масивна сграда в центъра на Пловдив, струваща 5 милиона лева, и два тютюневи склада на ул. „Иван Вазов” на стойност 15 милиона лева, като наемът от 800 000 лв. се внася ежегодно за издръжка на дома.
Министър-председателят Андрей Ляпчев внася в ХХІ Народно събрание законопроект за Дома на благотворителността и народното здраве „Димитър Петров Кудоглу” в Пловдив. Във встъпителните си думи той казва: “Мой дълг е пред Народното събрание да изкажа благодарността на правителството и на целия български народ към този добър човек… той в цялата си житейска дейност се е ръководил преди всичко от принципа, че създава с труда си блага и пести от спечеленото не толкоз за лични изгоди и разпиляване, колкото за обществената полза”. На третото четене на законопроекта, след заключително благодарствено изказване на народния представител Никола Мушанов и след бурни ръкопляскания, законопроектът е приет. С Указ №797 на цар Борис ІІІ от 22 декември 1926 г. е утвърден законът за дома. Благодарствени поздравления Димитър Кудоглу получава от Александър Цанков, председател на ХХІ Обикновено народно събрание, от Андрей Ляпчев, министър-председател, от Светия синод и от много други.
Речта си по повод официалното откриване на дома Димитър Кудоглу завършва с думите: “Благодаря, благодаря милион пъти за честта, която ми правите. Никога няма да забравя симпатиите, що ми проявихте при освещаването на този дом, който е Ваш, който е дом на целия български народ. Добивам нови сили за доброто на нашия народ. Силно вярвам, че и за България ще настанат по-радостни, по-светли и по-щастливи дни и че слънцето на свободата, правдата и истината ще изгрее върху всички краища на нашата хубава родна земя!”.
Какво направиха бъдещите поколения?
Национализираха дома и прекратиха дейността му, събориха този уникален архитектурен паметник, за да разширят на негово място сградата на пощата. Складовете са предавани, препродавани, а днес са в частни ръце и пустеят.
* Към този разказ днес, точно на рождения ден на Кудоглу, трябва да добавим тъжното: Изгоряха. Защото някой реши, че са ненужни.
** Текстът е със съкращения.
