Всичко започва преди 31 години - на 26 април 1986 г., час и половина след полунощ московско време. По време на тест в реактора инженерите допускат грешка, която предизвиква експлозия в четвърти блок на централата.

Никога до 1986 г. година не е имало толкова голямо количество радиоизотопи, освободени в околната среда при един единствен инцидент - това се равнява на поне 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Бедствието и последвалите мерки, които правителството предприема - като например евакуацията на хората от района, започва чак 36 часа след инцидента. Веднага са приети в болница 213 души, от които умират 31. 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето са били пожарникари и спасители, опитващи се да овладеят аварията, неуведомени за опасноста от радиоактивен пушек. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят.

Резултатът е необратими щети за околната среда. Милиони хора, няколко поколения са засегнати от радиацията. Районът около Чернобил ще трябва да остане необитаем в продължение най-малко на 3000 години, казват експертите. Заради информационното затъмнение светът, включително и България, научава със закъснение за аварията.

Над 600 000 запасняци, военни и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички заплахи (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 километровата зона, ограничаването на опасността радиацията да бъде разпростанена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в опасната зона през първите 6 месеца.
 
Само на базата на тази статистика можем да си направим извода, че между 0,05% и 0,1% от населението на Земята е пряко засегнато и около 1% е косвено засегнато от аварията.