Преди 4 години си отиде един от най-красивите гласове на България - любимката на публиката Катя Филипова. Изпълнителката на „Незабрава” почина на 63 години точно на рождения си ден – на 13 май 2012 г. Съпругът й Крум Калъчев твърди, че през целия си живот Катя се страхувала от тази дата – дълбоко в себе си била фаталист.
Години преди края се бе затворила в своя дом и общуваше с малко приятели. Последната й публична изява, преди да почине, бе премиерата на книга и диск на Христо Кидиков, на когото Катя бе кума от предишния му брак. Една от най-близките приятелки, толкова – че двете се имаха за сестри, бе певицата Стефка Берова. Стефка била готова с букет и подаръче за рождения ден на Катето, когато Крум й се обажда, че Катето е починала. И за двамата това е един от най-жестоките дни в живота им. Любовта на Катя и Крум е изпълнена с преданост и романтика цели 31 години, а Стефка Берова винаги е подчертавала, че не е имала по-предан приятел, с когото да споделя всичко, като Катя. Бракът им с Крум Калъчев започва официално през 1983-та. Кумува им музи¬кантът Мишо Ваклинов. Междувременно Катя вече е изпяла „Незабрава“ и е то¬тална звезда.
До края на 80-те певицата и съпругът й пътуват по северните морета. До заболяването й. Хашомото и гинекологични проблеми променят тялото й до степен да не се харесва. Малко преди да умре, е претърпяла операция. Краят идва след белодробна емболия. Според близки до певицата болестите й се отключили от стрес – за кратко време изгубва близки хора. Тежко преживява смъртта на брат си и на кума си Мишо Ваклинов. След изтощителна борба с килограмите певицата се затваря вкъщи.Тръгват слуховете, че е е пристрастена към алкохола.
Медиите безпощадно им пригласят. Кръгът от приятели, с които общува, все повече се стеснява. Радост й е племенникът й, на когото Катя и Крум дават път в живота. Болката, че няма собствени деца, преследва певицата до края на дните й. Голямата Леа Иванова, чиято съдба също е драматична, смятала Катя за своя дъщеря. Леа умира, когато Катя е по Скандинавието.
Плаче неутешимо за приятелката си. До последно е търсела връзка с дворянския си род. Знае се, че дядо й – Владимир Телесницки е бил офицер в Руско-турската освобо¬дителна война - герой от боевете край Шейново през зимата на 1877 г. Император Александър II му връчил меч за храброст.
Телесницки се влюбва в Катината прабаба Мария и остава в България, но умира много млад. Малцина знаят, че родителите на Катя Филипова са работили в Музикалния театър, а тя самата завършва социология. В професионалното пеене тръгва с култовата навремето вокална група „Обектив”, а самостоятелната й кариера започва след конкурс за солистка на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия.
Тъжната новина за кончината й също чухме първо по националното радио. На 13 май 2012 г. умира една от най-награждаваните ни певици в чужбина – Катя Филипова. Заслужава да припомним най-популярните й песни: „Незабрава“ на Тончо Русев, „Сбогом, мое море“ на Чавдар Селвелиев, „Бялата птица“ на Атанас Бояджиев, „Отплуване“ на Иван Калчинов, „Принц на дъжда“ на Митко Щерев и др.
Съпругът й Крум: Предчувстваше смъртта си...
„Беше поканила братовчедка си от Варна уж за рождения си ден, но забелязвах нещо особено в начина, по който се отнасяше към нас в последно време. Постоянно казваше “Обичам те!” – сякаш се сбогуваше с всеки от нас поотделно, като засвидетелства персонално обичта си!.. Издъхна в миг. Каза: “Лошо ми е!..”, и край – отпусна се в ръцете ми. А бяхме поканили гости на вечеря...”
Еми МАРИЯНСКА
Години преди края се бе затворила в своя дом и общуваше с малко приятели. Последната й публична изява, преди да почине, бе премиерата на книга и диск на Христо Кидиков, на когото Катя бе кума от предишния му брак. Една от най-близките приятелки, толкова – че двете се имаха за сестри, бе певицата Стефка Берова. Стефка била готова с букет и подаръче за рождения ден на Катето, когато Крум й се обажда, че Катето е починала. И за двамата това е един от най-жестоките дни в живота им. Любовта на Катя и Крум е изпълнена с преданост и романтика цели 31 години, а Стефка Берова винаги е подчертавала, че не е имала по-предан приятел, с когото да споделя всичко, като Катя. Бракът им с Крум Калъчев започва официално през 1983-та. Кумува им музи¬кантът Мишо Ваклинов. Междувременно Катя вече е изпяла „Незабрава“ и е то¬тална звезда.
До края на 80-те певицата и съпругът й пътуват по северните морета. До заболяването й. Хашомото и гинекологични проблеми променят тялото й до степен да не се харесва. Малко преди да умре, е претърпяла операция. Краят идва след белодробна емболия. Според близки до певицата болестите й се отключили от стрес – за кратко време изгубва близки хора. Тежко преживява смъртта на брат си и на кума си Мишо Ваклинов. След изтощителна борба с килограмите певицата се затваря вкъщи.Тръгват слуховете, че е е пристрастена към алкохола.
Медиите безпощадно им пригласят. Кръгът от приятели, с които общува, все повече се стеснява. Радост й е племенникът й, на когото Катя и Крум дават път в живота. Болката, че няма собствени деца, преследва певицата до края на дните й. Голямата Леа Иванова, чиято съдба също е драматична, смятала Катя за своя дъщеря. Леа умира, когато Катя е по Скандинавието.
Плаче неутешимо за приятелката си. До последно е търсела връзка с дворянския си род. Знае се, че дядо й – Владимир Телесницки е бил офицер в Руско-турската освобо¬дителна война - герой от боевете край Шейново през зимата на 1877 г. Император Александър II му връчил меч за храброст.
Телесницки се влюбва в Катината прабаба Мария и остава в България, но умира много млад. Малцина знаят, че родителите на Катя Филипова са работили в Музикалния театър, а тя самата завършва социология. В професионалното пеене тръгва с култовата навремето вокална група „Обектив”, а самостоятелната й кариера започва след конкурс за солистка на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия.
Тъжната новина за кончината й също чухме първо по националното радио. На 13 май 2012 г. умира една от най-награждаваните ни певици в чужбина – Катя Филипова. Заслужава да припомним най-популярните й песни: „Незабрава“ на Тончо Русев, „Сбогом, мое море“ на Чавдар Селвелиев, „Бялата птица“ на Атанас Бояджиев, „Отплуване“ на Иван Калчинов, „Принц на дъжда“ на Митко Щерев и др.
Съпругът й Крум: Предчувстваше смъртта си...
„Беше поканила братовчедка си от Варна уж за рождения си ден, но забелязвах нещо особено в начина, по който се отнасяше към нас в последно време. Постоянно казваше “Обичам те!” – сякаш се сбогуваше с всеки от нас поотделно, като засвидетелства персонално обичта си!.. Издъхна в миг. Каза: “Лошо ми е!..”, и край – отпусна се в ръцете ми. А бяхме поканили гости на вечеря...”
Еми МАРИЯНСКА
